0
П разнувахме Деня на Русе. Свети Георги пощади гражданството. Опази милостиво от дъжд и бури небесните хастари над Дунав. Планираните „мероприятия“ – и като културология, и като психология на общинската администрация– надградиха полезен управленски щрих в иначе твърде претенциозното ни самоопределение –„Град на свободния дух“. Преди четири–пет години, когато ГЕРБ доминираше в местната власт, „свободният дух“ правеше опит да се конкурира с другото, не по-малко патетично изхвърляне за Дунавската столица на България, наричана още от комунистическо…Малката Виена. Е, колко да е малка? Ами толкоз малка, че да отстъпи през 2025 година още едно място в класацията на първите 5 най-големи градове на България. Срамно е туй отстъпление, след като сме „родители“ на 100-те най-първи неща във вселената на вселените. Иначе стана хубав празник. Ашколсун/поздравления за светлинното шоу! Ама технологично нещо с цветовете не се получило, съмняват се критикари в социалните мрежи. Важното е, че на човешкия фактор празникът се хареса!
У техата от така преминалото общоградското тържество е най–вече за кучешкия ми питомец– дребосъка чихуахуа, който в пристъп на самоирония съм кръстил Зевс?! Седмица подир фойерверките в отминали години, горкият Зевс ходеше като замаян, сякаш натъпкан с парацетамол. Затова предлагам да не „задълбаваме“ и да позволим и на тази глума/шега да отлежава в доброто настроение след празника.
Ш умно, чак до ръкопашни аргументи се е стигнало на един от конклавите през 1605 година при избора на папа Павел V, разказват архивите на Ватикана. В 3-то хилядолетие от IC. XP. надеждата е Светият дух да обладае миролюбиво 133-мата кардинали, дето ще избират новия наместник на Св. Петър. Навлизаме в най–чаканото обладание. Затуй има черен и бял пушек – каква алегория на обладанието само,@
И рационално, и съвсем пацифистки погледнато към размирните точки на планетата, усилията на дипломацията не дават никакви резултати. В свое есе/разказ от 1974 г., озаглавено „Мъжелюбецът“/ Der Mannstolle , русенецът, Нобелов лауреат Елиас Канети написа: „ Мъжелюбецът е уверен, че нещата не се променят. Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг. А известно е, че на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните…“ (край на цитата). Пророк ли е бил русчуклията Канети, мир на праха му? Пророк, разбира се! Защото и австрийците, и германците го припознават като техен, а не като сефарадски евреин от български произход! Ако видят родната му къща в Русе, като едното нищо ще ни „отсвирят“ от списъка на зорлем „транспонираните“ братовчеди в ЕС, където се гърчим недооценени вече 17 години.
Л юбимото и най-слушано от българите БНР отбеляза професионалния си празник! Няма да издребнявам, защото обичам Радиото, но на пето число от месец май 2025 –то лѣто от IC.ХР. (Anno Domini Nostri Iesu Christi), два дни преди Деня на радиото, в утринния блок трудолюбива бърборана (ще спестя колегиално името) „напоително“ съобщаваше на аудиторията, че датата е 5– ти април, а не 5– ти май. И в стандартите на тази най – „костелива“ като традиция институция вече се долавят дисбаланси. Някакъв радио –„омбудсман“ е призван да се грижи за засегнатите демократически права на недоволните слушатели. Али бали, бог високо, цар далеко! Тя държавата няма омбудсман, затова не ви препоръчвам да се заслушвате чак толкоз „осторожно“ – какъв гаден русизъм, според русофобите, в словесната плява, плъзнала към ушите ни отвсякъде.
К акто го написа големият македонски българин Кольо Йонков Вапцаров, мир на душата му: „ По радиото някой шумно спори. / С кого?/ Не знам. /А може би с народа. /Говори си и нека си говори, /нали затуй му плащат хората...“
А рхетипът/стереотипът на полемиките към едно и също събитие в българския му вариант е нещо като пушилка подир табуни/хергелета от ненужни думи отвъд хребетите на търпимостта. Тези недомислици обичайно се телепортират от високите етажи към мицела – обикновения гражданин. То пък една пирамида на властта! И тя, като много други наши неща на екскремент прилича, но пък имаме миризливото ѝ обещание, че с електриката, поне до идването на еврото, ще сме извън свободния пазар. Отдъхнете! И дано отнякъде не ни удари изневиделица някой друг „ток“…
Напиши коментар