Е дно върху друго, едно по едно, едно през друго, от краката за главата и обратно. Елементарно и сложно, някак неугледно, но богоугодно, подир толкоз години усилия най-после сме приети в „клуба на богатите“. Все пак успяхме, съгласни, несъгласни, многогласни и безгласни българи.
Ако бяхте изчегъртали ГЕРБ, щяхме ли сега да имаме тази победа? Какъв щеше да е информационният поток, ако Европейската централна банка беше казала: България не е готова за еврото? И какво от това, че в неправдоподобната коалиция „орел, рак и щука“ – ГЕРБ, БСП, ИТН– с подкрепата на ДПС – Ново начало, опозицията търси кусурите на нещо толкова желано от целокупния български народ?
Тези и десетки други риторично–патетични въпроси, предполагащи само и единствено утвърдителни отговори, отправи към аудиторията от мисирки и към втрещените анализатори човекът, който жертва себе си и премиерския си стол, за да устои в битката за еврото. Беше епохално изложение на една победа. Тя – победата, обаче не Го радваше.
В ярвате или не вярвате, но жертвоготовният, винаги една крачка преди другите държавник и естет на българското слово, беше странно уморен в компанията на две очарователни дами – Рая и Деница, в аурата на най-верните си преторианци Росен (Желязков) и Томислав (Дончев). Охлаждане след прегряването. Връщане към нормалността подир еуфорията.
Емоции, уталожени от същността на големия поврат, който се случи някак трудно, дори мъчително във въртопите на вододела при раздялата с българския лев. И в прегръдка с еврото лице в лице – да ме прощава Цветанка Ризова. Лице в лице, око за око, зъб за зъб, ако се заслушаме в пледоарията на скептиците и „копейките“.
В страхотиите, разтръбени от черногледците по европейския път на България. И какво от това, че щяло да има изненади? Защо да не влезем в така спрягания и „разпряган“ под път и над път богаташки квартал, където щат не щат, ще чуват нашата дума. Ще имаме "картбланш", ще ги респектираме с голташки правомощия за лидерство върху банкерския тезгях на европейската парична уния.
Р адвайте се, чеда на прехода! Случи се най–после това наше, близо 30–годишно усилие да надмогнем себе си. Остаряхме и се спаружихме, докато зачеркнем скептицизма европейски и безкрайните им увъртания – ще стане ли работата, или няма да стане.
Ще го бъде ли българинът в еврозоната, или няма да го бъде. Понеже е калпав, мързелив, нескопосан и неподреден в приоритетите си. Е, стана тя, каквато стана. Един словоохотлив арменски анализатор и борец за правдини, който обича да залива с червена боя оградата на руското посолство, сподели, че завинаги сме казали „сбогом“ на родната Магура.
Интересна арменска метафора. Това място пред столичното заведение „Кристал“ беше „светая–светих“ на прохождащия български капитализъм. Там се „родиха“ колосите на (не)обратимия просперитет – царете на хазартния бизнес, днешните филантропи във футбола и успешни предприемачи милиардери.
Виждал съм ги с очите си да броят виртуозно зелени пачки с US долари и сини „тухли“ с германски марки. Купувал съм от тях валута. При Жан Виденов и БСП – старомодна, беше така, трябваше да се оцелява.
О т легендарната Магура проходи и знаковият хазартен бос Васил Божков, с прякор Черепа, който в предаване по БНР – на 2 май 2025 г., на живо в ефир набираше телефоните на Бойко Борисов и Делян Пеевски, за да докаже, че е имал туй-онуй с двамата гиганти на сегашния български просперитет.
Т радиционно в цялата бутафория на еуфорията няма да пропусна и нещо много русенско – къде без нас, след като сме най–европейският град на България. Стартира 47–мата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Като домакини плащаме масраф от 2 млн. български левове на данъкоплатеца, обърнати в евро по курс: 1.95583, и похарчени в Париж. Понеже сме от „клуба на богатите“ , но София не е готова за подобна проява. Да, обаче русенският проф. д-р Николай Ненов председателстваше сесията. С професора сме едни гърди пред останалите българи, защото от най-дълбока древност Русе е крайдунавски гарант на европейската необратимост.
О рганически се вписа в пресконференцията на ГЕРБ тайнствена бележка, която пък роди новина, екстраполирана/подсказана съвсем неевропейски върху дитирамбите за еврозоната. В увеличение на кадъра се четеше посланието: „КПК арестува Благомир Коцев кмета на Варна. Приключвай “ – вярно с оригинала. Така тайнствено завърши този исторически ден. Приключихме! Честито евро, русенци!
Пламѣн Калиновъ®
* комплект от документи, които отразяват изпълнението на даден проект
Напиши коментар