0
Мариан Бачев е роден на 8 юли 1976 г. в София. Дипломира се в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Надежда Сейкова. От 2007 г. до 2019 г. работи в "Шоуто на Слави" в bTV. От 2019 г. до днес е част от "Вечерното шоу на Слави Трифонов" в 7/8 ТВ. Носител е на няколко награди в областта на сценичните изкуства. Женен е за актрисата Милена Видер, с която имат две дъщери - Александрина и Косара.
Срещам се с Мариан Бачев в камерната зала на Драматичния театър "Сава Огнянов". Току-що е пристигнал в Русе. Поводът - началото на репетициите на "Балкански синдром", новата постановка на русенската трупа, в която ще го видим през следващия театрален сезон.
- Доскоро често задаван въпрос към творците бе "Как се прави изкуство по време на пандемия". Уви, вече имаме и война, която разклати живота и усещането ни за бъдеще и сигурност. Как в такова време се прави изкуство?
- Ние сме щастливи, че все още войната е само през телевизорите ни и през информационните портали. Колкото до пандемията - преминахме и през това. Но беше трудно. Въпреки всичко смятам, че човекът е най-адаптивното същество. Той може да се приспособи към живота и в Сахара, и на Северния полюс, трябва му само малко време. Все пак се надявам бъдещето да не ни попречи да продължим да правим театър.
- Кои са важните послания, които изкуството е хубаво да прави в такова смутно време?
- Да запазим достойнството си, лицето си - не толкова за пред другите, колкото за пред себе си. Да вдъхваме любов и съпричастност.
- Нека да се върнем в началото на пътя Ви. Професионалната Ви биография е изключително богата и театърът явно е Вашата голяма любов. Призвание ли е той за Вас и как се посветихте на това изкуство?
- Всичко започна още в детството ми, когато се явих на прослушване в Двореца на пионерите при Ники Априлов. След като завърших средното си образование, веднага кандидатствах в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и бях приет в класа на проф. Надежда Сейкова със специалност „Актьорство за драматичен театър“. Изиграх първите си роли в театрите в Шумен и Габрово, а от 2000 до 2005 г. станах част от трупата на театър "София". Бях бунтар като повечето млади хора и бях неудовлетворен - от управлението на театъра и от неща, които в момента не можех да променя. Затова напуснах и започнах кариера на озвучаващ актьор. Гласът ми звучеше в ролите на заека Куики в рекламите на "Нескуик", лисичката от праха за пране "Рекс", кмета на Хувил в анимацията "Хортън", готвачът Лингуини в "Рататуй".
Дублирал съм и много сериали: "Зайнфелд", "Осем прости правила", "В бандата съм", "Раздвижи се", "Трий хил" и, разбира се, много анимации: "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво", "Моят приятел е маймуна", "Легионът на супергероите" и др. Дори сериозно се бях замислил дали да не се посветя само на дублажа. Но през 2007 г. ме поканиха да се присъединя към екипа на "Шоуто на Слави" и "Седем осми" и отново се върнах към актьорството. През същата година завършихс отличие магистърската програма в НАТФИЗ "Мениджмънт в сценичните изкуства" и бях награден от ректора на Академията. Освен актьор, към момента съм и преподавател по българска драма в Американския колеж в София.
- Какво Ви дава актьорството като професия?
- Носи ми удовлетворение, че съм успял да докосна емоциите и сърцата на публиката. Обичам вълнуващия театър, в който има дълбочина и смисъл. Радвам се, че трудът ми е разбран и оценен. В последните години работя много активно в мюзикъла, а сега се връщам и към драмата, за да се самопровокирам и съм щастлив, че имам добра театрална аудитория.
- По какъв начин избирате проектите, в които участвате?
- По това дали ми харесват или не. Имам възможност да избирам.
- През новия театрален сезон ще Ви видим на русенска сцена като гост-актьор в постановката "Балкански синдром" под режисурата на Недялко Делчев. Какво Ви подтикна да приемете ролята в крайдунавския град?
- Беше настоятелната покана на директора Боян Иванов, който ми каза колко много държи да участвам в постановката. Аз не играя за първи път на русенска сцена. С гастролиращи спектакли съм идвал многократно, но за първи път ще бъда част от русенската театрална трупа.Всъщност, познавам русенската публика. Тя е прекрасна, но е изискваща и не харесва всичко.
- Имате собствена театрална школа, в която заедно със съпругата си, актрисата Милена Видер, работите с деца от 9 до 19 години. На какво учите възпитаниците си?
- Вие сами ще имате възможност да разберете, защото с децата от школата имаме желание да участваме в Ученическия театрален фестивал "Климент Михайлов", който се организира от русенския театър през последната седмица на месец юни. Ще представим спектакъла "Нос" на Гогол, в който ще видите 18 средношколци. Всъщност, целта на нашата школа не е да създаваме актьори, а да създадем бъдеща аудитория; да възпитаме публика и това е една от тезите, върху които съм работил още в магистърската си програма. Когато ходиш на театър или си част от театрална трупа, ти водиш след себе си приятели, съученици и близки и така ставаш доживотен почитател на това изкуство.
- Някога съжалихте ли, че станахте актьор?
- Не, никога. Във финансов и икономически план може би бих живял по-добре, ако имах друга професия. Но от самото начало на кариерния си път съм наясно, че актьорската професия не е най-доходоносната. Но ме прави щастлив и я работя. Склонен съм обаче да спра да се занимавам с нея, ако не мога да изхранвам семейството си.
- С какво отвъд репетициите за спектакъла "Балкански синдром" се занимавате в момента?
- Подготвям две премиери с децата от Американския колеж. В едната ще се включат ученици основно от 8 и 9 клас, а другата постановка е главно с участието на дванайсетокласници. Отделно съм в предпремиера с възпитаниците от малка, средна и голяма група в моята театрална школа. Подготвяме три пиеси, едната от които се нарича "Най-добри приятели завинаги" (BFF) и разглежда взаимоотношенията на тийнейджърите с родителите, с учителите и между тях, а с най-малката група правим "Не падай духом!" по Станислав Стратиев.
- Кой е Мариан Бачев вечер, когато не играе на сцена, през уикендите, у дома, отвъд професионалното поприще?
- Баща, съпруг, уморен човек в края на деня, който намира време да даде топлина и любов на близките си. Защото всичко е преходно - и премиерата, и работата, дори конфликтите, но любовта е това, което в края на деня има значение. Любов е, когато се прибирам късно вечер вкъщи, а жена ми е приготвила вечеря, която стои и ме чака. Любов е, когато целувам спящите си деца, защото не съм могъл да ги видя по-рано. Любов е, когато ги карам всяка сутрин на училище, независимо в колко часа съм се прибрал. Това ми дава мир и спокойствие. Малко сме тези късметлии, които имаме в живота си толкова топлина и уют.
Автор: Албена Симеонова
.jpg)
Напиши коментар