Стоица АРГИЛАШКИ
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) значително коригира в началото на седмицата прогнозата си за българската икономика през 2015 г. Това е най-слабият ни резултат от последните три години. От банката цитират данни, според които през 2013 г. ръстът е бил 1.1%, а през 2014 г., за която още няма окончателни данни – 1.5%. Слабичко е, наистина. Няма как да е иначе - ние не сме изолирани от света и светът не е изолиран от нас. Като прибавим и това, че сме заложници на една неизяснена енергийна политика, на зависимости и обвързаности, от които отвързване почти няма, нещата са логично изглеждащи и не бива чак толкова да ни изненадват.
Ако прогнозата на ЕБВР се реализира, България ще е сред държавите с най-слаб растеж в района на Югоизточна Европа. След нас в региона, съвсем на опашката, са Кипър (0.7%) и Сърбия (0.5%) растеж. Съседите през реката са в супер кондиция - Румъния ще расте с 2.8%, а южните съседи - Турция – с 3%, за Гърция няма данни, докато в камениста Македония ще постигнат ръст от 3.5%. За сравнение, икономиката на САЩ ще отбележи растеж през тази година около 3 на сто.
И понеже при банкерите 2+2 винаги е 4, в коментара за България се казва, че "беше отложено решаването на затрудненията в банковия сектор, което вероятно ще ограничи фискалното пространство и ръста в кредитирането през 2015 г., а вътрешното търсене ще бъде допълнително ограничавано от относително слабите инвестиции, произтичащи и от спирането на проекта "Южен поток". Тук банкерите са натиснали точно върху болното място, а констатацията им за сковаващия артрит в ставите на българската икономика е убийствено вярна.
Имаме ли патерици да се придвижваме с тази диагноза? Очевидно е, че ще се влачим още дълго в пространството на икономическата недостатъчност, а ни предстоят и тежки реформи, съпроводени с плащането на сериозен външен дълг, натоварен допълнително с откраднатите 4 млрд. лв. от КТБ.
В периметъра на културата също не е спокойно. Там най-нашумя полемиката в стария център на Русе - пл. „Батенберг”, където (като калайдисани тигани на месечина) „светят” скулптурите на световно известния български ваятел Любомир Далчев. Това монументално недоразумение, в което 2+2 очевидно не е равно на четири, е сериозен гаф, от който трябва да се излезе с поуки и смирение. И, разбира се, да продължат мащабните промени в града, които са за доброто на всички русенци и могат да ги мобилизират да бъдат по-единни от всеки друг път.
Ваш: St.Ar.
пишете ми на: stoitza@abv.bg
Напиши коментар