0
Преди няколко броя бях писал нещо за политическото цунами в българския парламент. Сравнението с природната стихия дойде от само себе си. Но ето, че картинката в колажа към тогавашния коментар този път се разиграва на живо. Земетресението в Русия от 8,8 по Рихтер изправи Хавайските острови пред 3-метрови вълни. Водната стена достигна бреговете на Япония.
Подир всичката тревожност на човешката популация в социалните мрежи се развихри „цунами“ от конспирации за силата на вече задействано, много тайнствено и неудържимо американско или руско оръжие?! Гигантската простотия и помията от фантасмагории се отърколиха в спомени за предишни бедствия и в предсказания за бъдещи катаклизми. Болната психика и халюцинациите нямат спирка, дори и в технологично извисеното време, в което днес всеки може да бъде коментатор, журналист, писател, гадател, отмъстител, блюстител на реда и пророк.
Достатъчно е да имате телефон, интернет и мегабайти за похабяване. А пък и мобилните оператори са щедри напоследък, нали им трябват баламурници да си плащат за удоволствието и преживяванията във виртуалната празнота. Какво ли би казал Фридрих Ницше, този гений на метафорите и самоиронията, ако можеше да ни зърне отнякъде?
Редовните парламентарни седенки в петък не допринасят кой знае колко много ползи. На тях обикновено става дума за въпроси и отговори с предизвестена (не)яснота. Един или няколко народни представители питат, ресорният министър отговаря. Следват реплики и дуплики, и чат–пат нещо като усмивка у председателстващия заседанието. А и залата изглежда съвсем „евакуирана“ – народните избраници масово отсъстват от земетресението, което се вихри в нея. За словесното земетресение става дума. И сега примери:
Асен Василев обявил още през 2023 г., че е даден стартът на тунела под Шипка?! Жизнено важната артерия между Северна и Южна България не е започвана изобщо, контрира депутат срещу някогашната витиеватост на ПП–та–та. Понеже хората я забравили, но пък трябвало да им бъде припомняна. В кълбото от думи се споменава и за вече репликирана от мен „екзекутивна документация“. И цялото това насилие върху слуха заприличва на „екзекутивна екзекуция“ над българския език.
Залудо говори, за лудо не спирай . Майтапите в пленарната зала продължават с БДЖ–истории от съвсем ново време. Депутат разказва как лице от женски пол е нападнато от лице от мъжки пол, употребило алкохол. И докато транспортният министър Гроздан Караджов признава в отговора си, че гроздето на железницата е твърде кисело, задаващият въпроса парламентарист допълва как две лица от мъжки пол – кондукторите, спасили жената и в суматохата ги заключили в тоалетната, за радост на нередовните пътници?!!!
Но забележете, дори и с трите транспортни лота за отдаване на пътническите превози, при сегашния си хал БДЖ-то не може да създаде реална конкуренция. Безсмислено е да се чака чудодейно спасение от концесия, спрягана като алфата и омегата на една 30-годишна разсипия. Екипът на министъра, който само преди месец в жегата пропътува разстоянието София–Бургас в немски вагон без климатик, иска обаче да даде старт на истинско състезание за пътници. Ех, Караджов, Караджов, на тоя хал не може да ти помогне и Караджата, дето е на паметника в алеята на бул. „Цар Фердинанд“ в Русе . Голяма е щетата, но и ти не казваш #КОЙ е виновен.
Органично в усещането за емпатия към „подпалена“ България се вписа и русенското гасене на пламъците в землището на може би най-дългото село в света –Николово. И нас ни „лизна“ огнена задявка, докато зяпаме румънското авиошоу на летището в Щръклево. Екипна работа, самообладание, и кмет на място, и милостив вятър, подминал овразите около оръжейната фабрика, завардена с просека за всеки случай. Тези детайли бяха много важни, за да не разчитаме само на късмета – а той, известно е, обича смелите в подобни ситуации.
Трудна дилема отхвърлиха русенските старейшини. Общинските съветници пренаписаха заповед с нов текст за забрана на употребата на алкохол през деня на публични места. За зевзеците „документът“ е екзотично решение, други го нарекоха популизъм. За мен е …демократически остракѝзъм.
Аналогията с остракизма ме препрати към древна Атина, където съвсем демократично изгонвали човек от града за период от десет години. Изписвали името на нарочения върху парчета счупени глинени съдове (остракОни). Процедурата се прилагала само към индивиди, които представляват заплаха за обществото. Не се смятала за наказание, а по-скоро за превантивна мярка. А моята „мярка“ по редакторския остракизъм свършва тук. И затова трябва да спирам. Беше наистина огнена седмица…
Пламѣн Калиновъ®
Напиши коментар