0
С офиянци преживяха Нещото, което уж беше стачка в наземния транспорт, но пък имаха подземен транспорт. Метрото осигури глътка спасителен въздух не само за мегаполиса, където живее ¼ от народонаселението. Метрополитенът гостолюбиво подаде ръка и на немалкото провинциалисти, дошли в столицата по работа или заради болежка някаква. Или пък специално дотътрили се от майната си да сторят „ихтибар“/уважение към Шоуто на стадиона „Като две капки боза/вода“, което срина рейтингите на всичко живо, дръзнало да прави в неделната вечер телевизия. Лика и прилика на гореописаните събития беше шопската мъдрост: „Я не сакам на мене да ми е добре. Но и да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле!“. Надземният транспорт обаче тръгна, когато Ту-туу се намеси.
Т ози „римейк“ на многознайкото шоп, с претенциите да е столичанин и да ръководи дори държавата, ми хрумна, докато в Малката Виена, дунавската столица на България – Русе, пресмятахме ползите от XX–то туристическо изложение. „Уикенд туризъм“. „Визитката“ му се изписва с две чужди думи– английска и френска. Фонетично: Уикенд: week – седмица и end – край, буквално– край на седмицата. И думата tour (обиколка) – туризъм с икономически и социален ефект. Русенския туристически продукт, посветен на италианската кухня – това не знам защо?! – уважиха индийският посланик Н. Пр. г-н Арун Кумар Саху, шуменският русенец, министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, представители на браншови организации и стотина занаятчии от широкоспектърната разхвърляност на стопанската география. „Mamma Mia!“**, имахме на тепсия портфолиото на дребен занаятчийски бизнес – дървени лъжици, плетени покривки, грънци, опинци, билкови отвари за мундарлък/ кожни проблеми, ковано желязо. Както и професионални дискусии в „цъфтежа“ на крайречната пролет. Ярки щрихи, с познат от предходни години коефициент на полезност и безполезност, по мнението на представители от местния туристически бранш и на обичайните критикари с подигравателно отношение към туй русенско забавление.
А докато вървеше по–горе описаната суетня на суетите от столично, местно, регионално и всемирно значение, върху „острието на ножа“ (в Русе се провежда и такава кулинарна надпревара) се разиграваха политически сценки „за“ и „против“ подхвърлянето на президентската палачинка в стряскащо екстремална позиция: „Референдум по приемане на €-то“. Да го прегърнем ли самоотвержено туй € сега, когато сме с единия крак в обетованите му пасбища, но не сме готови за стрижба? Или когато сме готови без €-то за…излизане от ЕС – не дай боже!. Това за exit – а e реална заплаха, предупреждават яростните застъпници на евентуално новите пари. И как изобщо да останем с проскубания лев в лапите на евразийската диващина? Безотговорно е това пред историята. Колкото и да сме „примати“, в еврозоната ще сме! Там и никъде другаде е мястото! Иначе – страшно и ужас до Бога! До изнемога, до пълна победа над тъмните сили, които хвърлят народа в глуха тревога!
Ч естно да ви призная, объркан съм на #КОЙ да вярвам или да не вярвам, след като всеки ден ме попарват с врели-некипели, но хващащи дикиш/съшиване боклучави пропаганди сред любителите на чалгата и конспиративните теории.
К ак мислите, можем ли да изчистим България от боклуците? Северните съседи преди седмица демонстрираха европейско поведение. И да знаете, власите изобщо не се давят на края на Дунава. Иначе ние сами си произвеждаме боклуците. Към туй „производство“ добавяме мърлявия отказ да бъдем себе си. Тъжни хора ли сме българите? Може би да, щом и едничкият нов – новеничък американски аероплан – $100 милиона парчето от платена цяла ескадрила, не иска да лети. С хляб и сол като го посрещаме и с кухи тузари, наредени покрай него като за годеж, как да полети? Те и мечтите ни сякаш вече нямат крила. И отвън се смеят на сеира български – вече не само йезуитски, съвсем открито се хилят.
А ние продължаваме да се навираме в калабалъка –потънали в безродната си безподобност. Изоставихме всичката си идентичност ( вж. по–горе ), обезсмислихме се като народ. Болката е лична, но не се срамувам или страхувам да я споделя. И за финал, нещо от 32 – рия президент на USA Франклин Д. Рузвелт: "Новините може да са добри или лоши, но ние трябва да казваме истината"… Понякога имам усещането, че живея в ръжда?! Казват, че ръждива душа и тялото ѝ винаги са готови за окови…
Пламѣн Калиновъ®
* Заглавието е „намигване“ към русенския радио-интернет продукт „3 кила култура “
** Музикален филм, 2008 г.
Напиши коментар