0
Ц ената на приходите в бюджета за 2025 г. става непосилна и от фискална, и от политическа гледна точка. През 5-те месеца събираемостта в хазната е тревожно обезпокоителна. Не ми се цитират числа, които почти нищо не говорят на масовия потребител, но са достатъчно основание на опозицията да поиска пореден вот – вече не ги броя– на недоверие към правителството.
Ежедневието на премиера е като движение на севернокорейски подразделения в пресечена местност някъде из азовските степи. Некомфортното „пътуване“ на изпълнителната власт, подложена на катадневен дискомфорт, здраво раздрусва в управленския влак подопечните на Росен Желязков министри. Завалиите се мотаят от пресконференция в пресконференция.
Размазват се от словоохотливост в телевизионни студиа, правят сбъркани заклинания и дават обещания на килограм. Виновни за неработещия модел, разбира се, са предходните правителства, други, вече бивши министри, служебните марионетки на президента Радев, лошите хора, войната в Украйна, налудничавата администрация в Белия дом и рижавият перчем на Стажанта.
Изобщо –виновни са всички до доказване на противното, ако използваме юридическа терминология в разкодиране на сбърканата българска държавност, оглозгана от вътрешно–партийни драми и катастрофално–брутални сюжети.
И като стана дума за влак, се сещам за знаков русенски принос в българската и световната управленска практика от новото време. Това е 119-то първо нещо във вселената, дело на русенската предприемчивост и находчивост. Когато цялата власт беше в ръцете на ПП „Продължаваме промяната“, успешен бизнесмен и щедър меценат от Града на свободния дух, в качеството си на ресорен министър в кабинета на Кирил Петков беше пропътувал пътя от София до Етрополе с …влак.
За успокоение ще добавя само, че „рекордьорът“ от въпросното пътуване по несъществуващо жп-трасе бързо се „освести“, напусна достойно „шарлатаните“– по определение на президента Радев, а сега си кара яхтата в далечните географии. Стават грешки, но пък грешката на борещите се с корупцията „неопетнени“ лица на промяната този път е непростима.
Да те хвърлят в пещите на ада собствените ти кметове, избрани за каузата „борба с корупцията“, да арестуват зам. кмет на Столична голяма община за далавери си е достойно падение в необратим спираловиден разпад, което, разбира се, е много, много тъжно.
Н е знам кои са PR –съветниците на ПП, но веднага след подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на Промяната и народен представител, от пресцентъра на „задругата“ съобщиха, че в техните редици са постъпили нови членове, а структурите наброявали 6000 привърженици, редовни платци на партиен членски внос.
Това „замазване“ с баданарката е за Слаб (минус) 2 по шестобалната оценъчна система за ефективност на пропагандата. Провал е! И бодрият тон за нови попълнения, което–може и да е истина?!– допълнително налива още бензин върху подпалената черга на провалящите се.
И ска ми се да ви забавлявам с къде по–интересни и нескучни неща от житието и битието българско в първата четвърт на XXI–то столетие и в подстъпите към дълбинните пространства на Третото хилядолетие, но така ни е било писано. Може би каквато е била орисията и на предходниците ни – да живеем в интересни времена, да ги изстрадваме и променяме, което, вярвайте ми, не е проклятие, а привилегия.
З абавно – опасно е заиграването със страховете на българина около (не)приемането на еврото. Пишат за нас, но родните медии услужливо мълчат какво клокочи в подмолите на властта. Лъжат ли, стъкмени ли са данните, не злоупотребяваме ли с числата? Това заслужено приемане в еврозоната ли е? Или е геополитическо решение пред угрозата да „пристанем“, не дай боже, в ложето на БРИКС, но сякаш по–добре– в Netflix movies, или на „Пътя на коприната“ и, един бог знае още какви геополитически призраци. При така подредения пъзел, референдумът наистина е излишен.
Ъ гловато, като ръбове изглеждаме насред сокаците на махленските неразбории. Нямам обяснение за ругателския цинизъм на депутат, бивш сценарист в едно ТВ-шоу, който посъветва младите медицински кадри да търсят достойно заплащане в Италия, защото у нас пари няма и външни доктори ще лекуват нацията срещу $500 заплата.
М ярката в думите е достойнство, понякога и провал, но задължително е думите да служат на истината – такава, каквато е, а не каквато е удобна на властимащите за тяхна употреба. Другото е отвъд огледалото и не е непременно черно.
Пламѣн Калиновъ®
Напиши коментар