0
Музикалният маратон, завладял Русе през двете фестивални седмици, включваше и концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под палката на един от талантливите ни диригенти Константин Илиевски. В предпоследния ден от Фестивала концертната зала на Доходното здание отново бе препълнена с въодушевена публика, дошла да чуе не само познатия й елитен радиооркестър, но и гостуващия за пръв път в града ни Радек Баборак - легенда в света на медните духови инструменти.
Програмата на този празник за сетивата също бе достатъчно интересна и предизвикателна. В притихналата зала прозвучаха първите акорди на „Елегия за симфоничен оркестър“ от известния диригент и композитор проф. Пламен Джуров. За музиката на тази творба самият автор споделя: „Една бърза звукова снимка на живота. Семпла пиеса, но е много концентрирана. С много енергичен и оживен блок в средата, а в края си угасва, както всеки човешки живот“. Композирана е в памет на известен плевенски музикант. Елегията е знаково произведение за творчеството на Джуров. Радиосимфониците предадоха премерената строгост на произведението, драматизма в посланието, лиризма и тъгата, и искрено въздействаха на зрителите.
Жест на уважение към автора, който бе в залата, направи диригентът Илиевски, като даде знак на публиката да аплодира Пламен Джуров.
Може би най-интересната част от вечерта бе „Концерт за валдхорна и оркестър, оп. 91“ от руския композитор Райнхолд Глиер, в който главно действащо лице бе световноизвестният валдхорнист, лауреат на много международни конкурси, търсен преподавател и диригент Радек Баборак.
Феноменалният музикант на 12 години става носител на Concertino Praga,
а на 18 вече е най-младият първи валдхорнист на Чешкия филхармоничен оркестър. Баборак се е изявявал като гост-артист с много известни оркестри по целия свят.
Валдхорната е забележителен инструмент, но е жалко, че композиторите рядко пишат за него. Творбата на Глиер даде възможност на солиста да демонстрира пълния обхват на своето интерпретаторско майсторство, което той постига с пълна лекота и естественост. Концертът на Глиер е буйна и ярка музикална творба в три части. В него композиторът показва, че валдхорната - инструмент, който се използва предимно в оркестъра, е напълно подходящ да изпълнява ролята на солов инструмент. Баборак беше във вихъра си и свири толкова лесно и свободно, сякаш не е валдхорна, а флейта.
Той рисуваше характерните картини в музикалния текст, преминавайки с финес от волевата, мъжествена музика, през звучността на романса, до танцувалните мелодии в заключителния пасаж, показващ впечатляващо изпълнение с ярки динамически амплитуди, но и фина нюансираност.
Приковаващо сценично присъствие, виртуозност и дълбочина на интерпретацията! Това е Радек Баборак! Красива музика! Магически звук на валдхорната в хармония с оркестъра! Този изключителен талант вдигна публиката на крака, а той със закачлива усмивка поднесе своя бис.
Втората част на концерта бе посветена на Симфония №5 оп.64 от Пьотр Илич Чайковски, определяна от критици и публика като едно от най-великите произведения в музикалната история. То е и сред най-изпълняваните му творби от епохата на романтизма до днес. Темата, която вълнува Чайковски през целия му живот и е залегнала в симфонията, е
Човекът и неговата съдба. Омагьосващата музика на великия композитор, прекрасното изпълнение на софийските радиосимфоници, темпераментът на диригента, всичко това в една удивителна амалгама грабна и подчини слушателското съзнание. Още един подарен музикален празник, който ще остане в сърцата на публиката и в историята на 64-то издание на ММД.
Напиши коментар