0
Д-р Розина Мирчева е управител и мажоритарен собственик на лаборатория „Здраве 99“ вече 25 години. Тя в завършила Медицинската академия в София, специализирала е паразитология и микробиология. Д-р Мирчева е една от най-дейните членове на русенския женски Лайънс клуб. В личен план Розина Мирчева се радва на голямото си семейство. Има пет внука - три момчета и две момичета. Най-големият е на 22 години, а най-малкият е на 10 години.
Макар и предварително уговорена, срещата ни с д-р Розина Мирчева претърпява пълна промяна. Посреща ме в кабинета си в централната сграда на лаборатория „Здраве“ в Русе, за да говорим по здравни теми. Изненадващо й предлагам да разкаже за себе си, за житейските избори и за професионалната си кариера. Предизвиквам я да сподели малко известни лични истории, с които, признавам си, дори мен успя да изненадана, въпреки над 20-годишното ни познанство. През годините служебните ни срещи са били не една и две, но не само с лекаря-специалист д-р Мирчева, но и с жената, която има ярко изразена обществена позиция по регионални и национални теми.
- Д-р Мирчева, нека в началото да превъртим времето назад, за да разкрием защо избрахте именно медицината?
- Никога не съм искала нищо друго. От много малка вярвах, че ще бъда лекар. В моето семейство няма други медици - нито баща ми, нито майка ми, баби, дядовци, всички са икономисти. Но от много рано знаех какъв ще е професионалният ми избор. Спомням си, че дори в нашия квартал, в родния ми град Велико Търново, имаше един много възрастен човек - дядо Иван се казваше. Та той все ме наричаше: „Моята докторка“. Тогава съм била едва на 6-7 годинки, но пък вече убедена, че не искам нищо по-различно от това да съм лекар.
- Откъде това желание. Може би от някоя книга или филм?
- Не, просто ме привличаше тази професия, най-вече заради желанието да помагам на другите. Винаги е било приоритет за мен да бъда полезна. А и ми харесва да работя с хора.
- А бяха ли изненадани Вашите родители?
- Много, много бяха изненадани. Дори майка ми отначало изобщо не беше съгласна. Каза, че е тежка професия за жена. Още повече, че тогава бях едно крехко и слабо, едва 40 килограма момиче. Но много категорична в избора си. Кандидатствах само медицина и то единствено в Медицинската академия в София, където ме приеха веднага с пълно отличие.
- Вашият съпруг също е известен лекар в града – гастроентерологът д-р Красимир Първанов. Медицинската академията ли Ви събра?
- Да, там се запознахме. Бяхме в един курс, в съседни групи. В началото - само приятели, после приятелството ни прерасна в нещо много по-голямо...
- И болярката се установи в Русе...
- Ами нямаше как. Съпругът ми е оттук и аз дойдох при него. Той е потомствен лекар, баща му беше известен доктор в Русе. Никакъв шанс нямаше да отидем на друго място.
- Вашите специалности са паразитология и микробиология. Как се спряхте точно на тях?
- Трябваше да имам повече свободно време за семейството. Иначе първото ми желание беше да специализирам дерматология и това остана като нещо неосъществено. По него време, когато трябваше да специализирам, си дадох сметка, че с две деца и то с много малка разлика между тях, със съпруг, който се ангажира с голямата медицина, аз трябва да отстъпя. Но не съжалявам.
- Лабораторията „Здраве“ вече е на 25 години и мога да кажа, че тя е Вашата емблема. Преди нейното създаване, как започна професионалният път на д-р Мирчева?
- Интересен е моят път. Не мисля, че ми е било за миг скучно даже...
Най-напред бях в ХЕИ като специализант по микробиология. След това, поради редица обстоятелства, се наложи да променя решението си и започнах да специализирам медицинска паразитология. Взех тази специалност след около 4-5 години и работих дълго време като паразитолог към ХЕИ. Но ето че се отвори възможност да отида във Военна болница в Русе. Там ми предложиха да подновя специализацията си по микробиология и да оглавя едно новосъздадено звено – т.нар. епидемиологична станция. Трябваше да бъда военен лекар, т.е. с пагон. Когато придобих специалността, оглавих тази структура и станах епидемиолог на целия Русенски гарнизон, с чин майор.
При военните работих 7-8 години, след което Военна болница се закри и аз отново се върнах в ХЕИ, вече преобразувано в РЗИ. Започнах като завеждащ отдел „Промоция на здравето“. И всъщност тази отдел ми даде изключително много, за което съм безкрайно благодарна. Първо, запознах се с много Ваши колеги журналисти, защото това беше основната част от работата ми - да промоцирам всичко относно здравеопазването. Говоря за статистики, тенденции, новости, имунизации, ваксинации, заболявания.... Попаднах на мястото си и това се оказа един изключително близък до мен ресор. Много бях щастлива там, наистина.
- Д-р Мирчева, а кога се решихте да създадете собствен бизнес? С оглед изминалите 25 години вече, категорично може да го определим като успешен.
- Да, оказва се успешен бизнес, но след наистина много перипетии. Структурата датира от 1999 г. и затова лабораторията се казва „Здраве 99“. Започнахме с една лаборантка, с една лекарка и в една стая.
- Ако не греша, първата приемна се намираше на улица „Борисова“?
- Да. Много трудно беше в началото. Период, в който имаше доста неустановени неща. Някак се намирахме като в мътна вода. Изобщо не бяхме обучени какво точно ни предстои, защото бяхме свикнали всички тези подробности покрай организацията, администрацията, някой друг да се грижи за тях. Ние си бяхме лекари, които си работят в съответния ресор. И когато изведнъж всичко се стовари на главата ти... Дори в началото не можеш да си представиш колко е работата и колко много трябва да знаеш извън лекарската си практика и умения.
- Имаше ли кой да Ви помага да съчетавате лекарската с административната работа, наред с грижата за децата и семейството?
- Двете ми деца вече бяха пораснали. Те бяха поели по своя път. Синът ми - студент в София, дъщеря ми - студентка в Американския университет в Благоевград. Моят съпруг изключително много ме подкрепяше. Той беше и инициаторът да започна въобще частен бизнес, може би по-добре от мен е виждал перспективите. Докато аз донякъде се страхувах в самото начало, а и се оказа наистина голяма отговорност. Така или иначе, започнахме...с много перипетии, с много стъпки напред-назад, люшкания. Докато през 2002 г. не направихме обединението с няколко колеги от София. Те вече имаха утвърдена структура, говоря за Медицинска лаборатория „Цибалаб“, които застанаха зад гърба ми. Наистина чувствах една опора в тяхно присъствие. Те вложиха и много свежи пари в инициативата, която вече работеше тук, в Русе. Тогава преобразувахме съществуващото ЕООД в ООД. Сега бих казала, че именно оттогава нещата наистина много потръгнаха.
- И все пак, имаше ли през тези години моменти, в които сте се замисляли да се откажете?
- Да, в началото имаше такъв период, но за кратко. След това някак си, може би е и малко наследствено, защото и двамата ми дядовци са били предприемачи с частен бизнес. Та, явно това някак ми е вродено, защото за мен предприемачеството и това да планирам и създавам инициативи, да имам идеи, да намирам пътищата за тяхната реализация, ми идва отвътре и не ми е много трудно.
- А тези двама дядовци, с какво точно са се занимавали?
- Единият ми дядо, който е от Търново, е имал тъкачна фабрика „Тигър“, която е била с много работници. Другият е бил предприемач в Сухиндол с бояджийски цех. Но са им иззети и на двамата от народната власт през 1947 г.
- Предприемаческият дух явно има корени при Вас. Да се върнем на лабораторията. Как се разрасна тя през годините?
- 55 човека работят при нас към момента. Мисля, че сме колкото една малка фабрика. Не е лесно да се осигури работа на толкова много хора. И то трайна работа, защото всички те са със семействата си, с деца. При нас работят основно млади хора. Тези, които са на пенсионна и след пенсионна възраст и са останали да работят, се броят на пръсти. Длъжна съм, аз и екипът, с който работим като собственици, да им осигуряваме работа. Засега поне успяваме. Лабораторията има десет приемни, за да е удобно за нашите пациенти. Те са разпръснати в различни райони, да са в близост до местоживеенето на хората, които ползват нашите услуги.
- Д-р Мирчева, преминахме през един период, който беше изпитание за всички нас. За пандемията става дума. В обществото битува мнението, че лабораториите са най-облагодетелствани от т.нар. Ковид-криза. Вероятно обаче има редица предизвикателства, през които сте преминали и вие, медицинските специалисти? В началото бяхте единствената лаборатория в Русе, извършваща тестове за ковид. Спомням си опашките от хора, които се извиваха, и всички бяха уплашени от неизвестността...
- Много, много тежък период поради няколко причини. Първо, защото всичко беше ново, непознато. Не знаехме какво да очакваме, нямахме апаратура. Нямахме и средствата, за да си я купим, а нямаше и откъде. Просто имаше един такъв тотален стоп на всичко. Нито можеше да се внесе, защото всичко веднага бе разпределено по различни по-големи здравни структури. За такива малки частни лаборатории като нашата направо беше невъзможно. Много ни помогнаха спонсори. Най-вече от „Булмаркет“ на г-н Станко Станков и на г-н Светослав Първанов изключително благодарим. Те ни протегнаха ръка и първият апарат, който закупихме, беше с тяхната подкрепа. И след това вече се развиха нещата. Започнахме постепенно да увеличаваме апаратите и тяхната възможност за диагностика, докато стигнахме до около 500-600 проби на ден в най-тежките периоди. Това е, какво да ви кажа, къртовски труд. От една страна персоналът беше имунизиран, но всички изкарахме по няколко пъти ковид. Особено трудно беше за колегите, които трябваше да работят, облечени със скафандри, маски, ръкавици по няколко слоя... Много трудно и много тежко се работи по този начин. Може би за обществеността самият факт, че сме имали толкова много проби и сме взели някакви суми пари, е важно. Но, всъщност за нас по-важното е, че ние дадохме наистина много от себе си, за да осигурим на гражданите това, което им беше необходимо. Унищожихме си един от най-хубавите филиали, в смисъл че го пренасочихме само и единствено за коронавирус. Наложи се след това да открием още една приемна, която също само това да работи. Много хора имаше и вярно е, че се извиваха страхотни опашки. Работехме денонощно, стояли ли сме тук до 20-21 часа вечерта, за да изкарваме всички проби. Както знаете, тогава и всички, които пътуват, имаха нужда от тест, всичко минаваше през нас. Наистина много работа беше... Слава Богу, че този период отмина. Не искам да се връща.
- Какъв е изводът за Вас като специалист от тази ситуация? Обществото, не само в България, видимо беше разделено. Може би под стресовата ситуация, в която се намирахме, избуяха всички страсти.
- Така е. Всички ме питаха как е възможно толкова бързо да бъде установен този вирус. Ами ние сме в 21 век. Всякакви възможности има науката. Тя е изключително много напреднала. И това не е изненада, че научните общности успяха толкова бързо да идентифицират вируса. Сега на въпроса, откъде дойде и какво стана, оставям на историята да каже... Така или иначе, това беше един РНК вирус, който е силно изменчив. Като непознат вирус за човечеството, той взе своите жертви. Защото в началото всеки един непознат за нашия организъм агент, независимо дали е вирус, бактерия или някакъв друг вид, той е много агресивен. Впоследствие, преминавайки през телата на много милиони хора, този вирус се адаптира към човешкото тяло и отделно пък и човешкото тяло се адаптира по някакъв начин към него, така че се получава едно относително равновесие. И Слава Богу, той мутира в една тенденция към затихване, към установяване на нещо подобно на грипоподобно заболяване, което всъщност е добър еволюционен ефект. Това не е изненада за науката. РНК вирусите, грипните вируси, които са от същата група, са много изменчиви и се адаптират по различни начини към човека.
- Д-р Мирчева, освен медицински специалист, Вие сте позната и като човек с активна обществена позиция. Организирате социални и благотворителни кампании с Лайънс клубовете, където сте член от години. И в политиката сте участвали. Спомням си, че се запознахме покрай дамския клуб „Българка“.
- Да, така е. Какво да кажа? Не знам, това го смятам за свой дълг. Не е достатъчно, според мен, да бъдеш само добър лекар. Може би за много хора това стига, но аз винаги съм била убедена, че когато можеш да свършиш повече, трябва да го направиш. И съм чувствала сили в себе си да го направя. Позицията ми винаги е била на страната на правдата. Искала съм да се изявя като общественик, за да мога да влияя и то основно в положителен аспект.
Специално за клуб „Българка“, бях изключително впечатлена, защото се запознах с неговата основателка Ева Соколова. Съвсем в началото на демокрацията беше това. Клубът просъществува 4-5 години през 90-те. Събрахме един много стойностен екип и организирахме благотворителни и социални кампании. Спомням се, че клубът си бе поставил за цел да популяризира по онова време възстановяването на музея „Баба Тонка“, да се публикуват неизвестни документи и нови научни проучвания за живота на фамилията Обретенови. Излезе книгата „Потомците на Баба Тонка и народният съд“ с автор историка Веселина Антонова, която също членуваше в „Българка“. Това беше обединение на дами с обществена позиция, които вече са утвърдени в своето поприще, а не да използват клуба, за да се докажат.
- Да поговорим за кампаниите, които подкрепяте през годините. Два мандата оглавявахте Дамския Лайънс клуб „Сексагинта приста“ – Русе като негов президент.
- Благотворителността е важна част за мен, която в последните години продължава с дейностите на Лайънс клуба. Движението е сериозна интернационална организация, която е създадена в началото на миналия век в Америка, с цел утвърждаване на общността. Лайънс движението ми дава едно усещане за удовлетвореност и възможност да мога да направя нещо лично. Това, с което се занимавам и е свързано с моя бизнес, е едно. А това, което можеш лично да дадеш и направиш за обществото, е съвсем различно и много важно за мен. Ние, които сме в Лайънс клубовете, помагаме по различни начини и чрез много кампании. Например, нещо видимо е нашата инициатива за поставяне на пейките под формата на книга в Русе. Спонсори сме на националния ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“, който през годините подпомагаме с награден фонд. А и много други дейности, които няма как сега да изброя. Но, така или иначе, именно това е, което ме задържа в Лайънс движението.
- Искате ли да участвате в политиката?
- Не, не желая да се занимавам с политика. По принцип, аз не съм била в политическа партия и не искам да бъда. Когато преди години се включих в политиката, бях от гражданската квота на Демократи за силна България. От сегашна позиция ми се струва, че политиката не е моето поприще.
- Какво още не се знаем за доктор Мирчева? Остава ли свободно време за някакво занимание, което Ви е любимо, например?
- Музиката, специално операта. Свиря на пиано и това е нещо, което е любимо за мен. Обичаме с моя съпруг, който е много добър китарист, да свирим и пеем. Така се и запознахме. Спомням си дори, че преди години, когато имаше режими на тока, по този начин се забавлявахме заедно с децата. Мъжът ми свири и всички пеем заедно. Иначе на пиано започнах да свиря, когато бях на 6 години. Майка ме записана в школа във Велико Търново. И 12 години съм свирила, като дори имах голямо желание да уча в музикалното училище в Русе. Подготвях се усилено за изпитите, но родителите ми решиха, че след седми клас ще е много рано да се отделя от вкъщи и да отида в друг град. Не съжалявам. Съдбата си знае работата, явно е трябвало малко по-късно да дойда в Русе.
- Имате две деца – син и дъщеря...
- Радостина и Николай. Синът ми е ветеринарен лекар в София, където има ветеринарна клиника. Дъщеря ми е в САЩ със семейството си, там е професор по организационна и индустриална психология и лидерство. Имам петима внука – Ралица, Йордан, Калоян в София и Васко и Калида в Америка. За съжаление, много бързо върви времето. Със софийските ми деца се виждаме по-често, докато с американските - може би в годината един път, понякога и прескачаме, защото са големи разстоянията....
- Сигурно сте много щастлива, че внучката Ралица поема по Вашия път..
- О, да. А и Ралица е кръстена на мен. Тази година тя беше абитуриентка и вече е приета медицина в Софийския университет. Много сме щастливи, че ще има бъдещ лекар във фамилията. Дали ще поеме точно в моята специалност, още не знам. Разбира се, че ми се иска и се надявам това да стане. В крайна сметка всеки сам избира пътя си. За мен е голямо удовлетворение, че тя пожела да учи медицина и че ще бъде лекар.
- Д-р Мирчева, в края на нашия разговор, ако трябва да посочите три ваши качества. Кои ще са те?
- Може би на първо място, че вярвам в това, което правя. И съм вярна на това, което правя. Друго, което е много характерно за мен - никога не отвръщам на лошото с лошо. Просто много вярвам в хората.
В момента работим в една много сериозна конкуренция. Но, винаги съм гледала професионално да бъдем напред, а не с някакво злословене или нещо, което е неетично за нашата професия.
- Освен здраве, какво още си пожелавате за себе си?
- Здравето, разбира се е най-важно, защото аз тази година успях малко да го загубя с едни ортопедични проблеми... Слава Богу, не много сериозни. Важно е също така да успяваме да задържим това, което имаме. Искам да благодаря на екипа на лаборатория “Здраве”, на нашите лекари, биолози, лаборанти, административен персонал, за тяхната отдаденост и съпричастност към работата. Благодаря лично на д-р Михайлова, д-р Гарванска, д-р Станчева, с които сме от самото начало, на новата ни надежда д-р Саидова, за тяхната всеотдайност и професионализъм. Нека се радваме на живота. Да не искаме прекалено много, защото може да доведе до алчност, което се обръща срещу теб. Трябва да искаш умерено и да се радваш на това, което имаш.
-
Напиши коментар