0
Велик, много земен, с неизменната цигара (Rothmans blue) и големия медалион върху черната тениска, по славянски контактен и както винаги усмихнат, Юрий Башмет даде поредна пресконференция за медиите преди концерта си днес от 19.00 ч. в Голямата зала на Доходното здание, като гост на 57-ия Международен фестивал „Мартенски музикални дни”.
Винаги, когато общувам в краткото време на брифингите с този титан на виолата, чийто талант е почти космически, като че ли привнесен без задръжки от Бог в жилавото му тяло, имам усещането за докосването до една неимоверно пулсираща аура, в чийто магнетизъм и завладяваща топлота разбираш, че събеседникът е надмогнал физическите притегляния на битовите неща. Че е много „високо”, но в същото време и много земно в ареала на емблематични контакти с известни хора от цялата планета, където е свирил със своя легендарен ансамбъл „Московски солисти”, или е правил соло концерти, за които публиката и анализаторите след това дълго говорят и пишат.
Винаги когато Башмет е в Русе и свири на наша сцена, фестивалът придобива една по-величествена, бих я нарекъл „царствена осанка”, и мисля, че през 2017-а русенци и България имаме страхотен късмет, защото отново невероятният Ансамбъл „Московски солисти” е при нас във времето, когато навлиза в своите златни и толкова силни 25 години.
Големият Башмет, разбира се, изненада журналистите, като разказа невероятната история на концерта, който ще имаме възможност да чуем: Г. Свиридов – Камерна симфония оп.19; И. Стравински – Руска песен за виола и струнни; С. Прокофиев – Мимолетности, оп.22; А. Шнитке – Концерт На троих; Д. Шостакович – Камерна симфония оп.110.
Защо и как Алфред Шнитке е написал все пак невероятния Концерт „На троих” и как през годините композиторът е имал облог/обещание да напише нещо много специално за артистичния директор на „Московски солисти”. Историята е дълга за преразказване в ограничените вестникарски пространства, но Ю́рий Абра́мович Башме́т все пак разказа: „Това беше дълго и трепетно очакване в продължение на години, което така или иначе се сбъдна. Аз получих този невероятен концерт, написан от Алфред Шнитке в последните години от земния му път поотделно за мен, за виолончелиста Ростропович (Мстисла́в) и Гидон Кремер. Затова се казва „На троих”, но в руския език този етимологичен израз има и друго значение, и който познава руската душевност и навици - ще се сети точно за какво още може да става дума.”
На 57-ите „Мартенски музикални дни” ще имаме наистина невероятния шанс да чуем от виртуозите на Юрий Башмет програма, в която е отделено подобаващо място на Альфре́д Га́рриевич Шни́тке - руски и немски композитор, един от най-забележителните автори на ХХ в.
От в. „Бряг”, с уговорката, че въпросът е извън музиката, и с негово съгласие, попитахме Юрий Башмет, има ли ситуация по време на концерт, в която да му се пушат цигари. Ето усмихнатият отговор на големия виолист: „Никога по време на концерт не ми се пуши, но по време на репетиции - винаги, и като шеф на ансамбъла, имам определени, така наречени „10-минутки”, в които, колкото и странно да звучи, аз излизам втори с цигара извън залата (тук се смее!) изпреварват ме. Хубаво е, че в ансамбъла сме по равно разпределени пушачи и непушачи и взаимно уважаваме странностите и навиците си, само че това никога не може да стане за сметка на музиката, никога (повтаря го няколко пъти!). Но на всеки концерт в джоба на панталона ми, като талисман, е моята запалка. А най-голямото щастие за мен и може би за един музикант е, когато си насаме с инструмента и когато разучаваш едно произведение, за да го усетиш „интимно”, да влезеш с душата си в неговата душа, в душата на композитора, който го е създал”, сподели Юрий Башмет.
В края на брифинга за големия виолист имаше приятна изненада от русенския художник Иван Иванов-Йоаний, който подари на маестро Башмет специално нарисуван негов портрет
Напиши коментар