0
В Клуба на дейците на културата се състоя русенската премиера на новата повест на Светослав Мичев „Не тъгувай!” (изд. „Захарий Стоянов”, 2016). На представянето дойдоха много съученици, приятели и съграждани на Мичев, а книгата представи директорът на издателството, литературният критик и културолог Иван Гранитски.
„С особено удоволствие ще говоря за книгата на един много талантлив русенец, който през последните две десетилетия беше в амплоато на политик. Българската литература обаче е „спасена”, защото Светослав Мичев се върна към познатото си занимание - да пише талантливи и запомнящи се книги. Още през 80-те години на миналия век се видя, че той е от кръга на автори, които дават и до днес облика на съвременните и модерни търсения - Виктор Пасков, Деян Енев, Веселин Стоянов. Те откриха съвременния герой на новото време, те искаха и успяха да го дешифрират извън догмите на социалистическия реализъм, да уловят същността на социални процеси и явления, които предопределиха следващите обществено-политически трусове и раздялата със социализма”, подчерта Иван Гранитски.
Припомняме, че Светослав Мичев е автор на повестите „Гипсов ангел” и „Синът на Мария”, като по втората книга има прекрасен едноименен български филм („Синът на Мария“, 1983 г., режисьор Малина Петрова). „Не тъгувай!” е почти автобиографична повест. Действието в книгата се развива в Русе – град с европейски, свободен дух. Мичев разказва за един колоритен патриархален свят, в който главният герой е бунтар от времето на 70-те години.
Участниците в срещата споделиха интересни неща за повестта и единодушно подчертаха, че творецът Светослав Мичев е ненадминат майстор на една впечатляваща градска проза, с увлекателни находки и почти феноменални наблюдения върху родния си град Русе. Откъс от книгата пред аудиторията прочете актьорът Мариан Савов, директор на ОП „Русе Арт”.
Светослав Мичев благодари на аудиторията и без да е многословен сподели: „Написах една книга за паметта, без която животът на всеки един от нас е безсмислен. В един прекрасен ден се оказва, че човек е живял на този свят, без да знае защо и никой не го помни... Аз исках да оставя писмен знак и белег за своето време, а дали той е разпознаваем и разбираем, времето и читателят ще кажат.”
Напиши коментар