0
Поколения русенци я познават като преподавател по физическо възпитание. Стартът на учителската си кариера Мария Яковчева започва в Руската гимназия в Русе, където за щастие се отворил половин норматив за току-що завършилата ВИФ (сега Национална спортна академия) учителка. Иначе и тя трябвало да премине през епичната битка на разпределението, където заемането на вакантните места ставало по азбучен ред.
Като последна буква в списъка, за младата учителка останали свободни места само в Тутракан и Силистра. Затова предпочела непълния норматив в Русе и години наред го допълвала с преподаване в различни училища – Техникума по обществено хранене, Техникума по дървообработване, Музикалното училище, Икономическия техникум, Техникума по облекло, Английската гимназия.
Това препускане между училищата продължава до момента, в който в Руската гимназия започват да приемат ученици от първи клас. Така най-сетне получила пълен норматив в едно училище, разпределят я и за класен ръководител. Благодарение на нея в гимназията са сформирани първите отбори по баскетбол и атлетика. С немалко тренировки скоро стигат до областни първенства.
„В отбора по баскетбол основна фигура беше Филип Виденов, който по-късно стигна до капитан на националния отбор. Той беше и от първите българи, приет в колежанската лига в САЩ. Училището ни имаше отлични постижения в републикански ученически игри на бадминтон в лицето на Таня Христова. Добри постижения в шахмата постигнаха Димитър Роев и Стойчо Василев. Димитър Рътков организираше схемите на подрастващите футболисти. В отбора на „Дунав“ по волейбол Невянка Петрова и Гинка Кожухарова бяха основни фигури. Красимир Димитров стана елитен състезател в дисциплината овчарски скок. От момчетата футболисти излязоха и трима добри вратари на „Дунав“ и „Локомотив“…
Бившата учителка изброява още имена на свои възпитаници, които помни и до днес. Някои от учениците ѝ избират пътя на спорта като професия. Галя Дачева става учител по физическо възпитание, Борис Гончаров и Красимир Димитров са кинезитерапевти, Милена Сарачева - преподавател в Русенския университет.
***
Смяна на професията: фоторепортер на звезди!
През 2000-та година Мария Яковчева се премества да живее в едно градче близко до Париж, където живее и работи като компютърен специалист единственият ѝ син. Всъщност това е причината русенската учителка да напусне родния Русе, но продължава да се връща тук по няколко пъти в годината. Обстановката в града на любовта и френската култура очароват пенсионираната вече учителка и тя категорично си дава дума, че столицата на Франция ще се превърне във втория ѝ роден дом. Именно
край бреговете на Сена тя открива любовта си към фотоапарата.
Бързо навлиза в занаята и не след дълго нейни снимки на спортни звезди започват да се появяват на страниците на най-тиражните български медии, а често попадат и в международния фото обмен. Разказва, че любовта ѝ към спортната фотография се зародила след посещение на турнира
на Асоциацията на тенис професионалистите АТП Мастърс в зала „Берси“ през 2004 година, един приятел ѝ подарил билета. „Направо се влюбих в тениса, оттам ми дойде и желанието да правя спортна фотография, разказва Мария. Синът ѝ по това време работел като фотограф във фирмен магазин Leica и като начало използвала неговата професионална техника. Започва да работи за българската преса - вестниците „Народен Спорт“ и „24 часа“. Снима редовно турнирите по тенис „Ролан Гарос“ и Мастърса в „Берси“, в които има българско участие. Не пропуска представянето на нашите в турнирите по Българско Кемпо, джудо, баскетбол, футбол, волейбол, лека атлетика. С умиление си спомня как по време на работа
далеч от България често ѝ се случвали и неочаквани, но много приятни срещи.
„На ежегодния турнир All Star в зала „Берси“ в Париж с изненада установих, че моят ученик Филип Виденов участва в съревнованието по тройки, като представител на отбора на Нанси“, с вълнение споделя Мария Яковчева.
По време на кънки форум „Ерик Бомпар“, където се събира световният елит по фигурно пързаляне, също имала много трогателно изживяване. „По време на снимки, докато сменях позицията си, за да уловя по-добър ракурс,
в зала „Берси“ чух някой да ме вика по име. Оказа се, че това е моя ученичка, която живее в Орлеан.
Тя се втурна към мен и ме целуна, а публиката започна да ни аплодира“, разказва бившата учителка. В подобна ситуация попаднала и в Женева, където на един от централните площади се видяла с нейна бивша ученичка от Руската гимназия в Русе.
Често ѝ се налага да документира и популярни културни събития. Гвоздеят на програмата след тях, разбира се, е концертът на примата на българската естрада Лили Иванова, състоял се в парижката зала „Олимпия“ . И до днес си спомня, че денят бил петък,
9 януари 2009 година. Емблематичната концертна зала в центъра на Париж сякаш беше притихнала в очакване на концерта на голямата българска певица. На входа имаше светещ надпис с бягащи червени букви, които изписваха името на Лили Иванова“, спомня си днес Мария, която била сред отразяващите събитието журналисти и фотографи. В залата, която побира 2000 души, за концерта на Лили повече от две трети от местата били заети с фенове, пристигнали от цял свят специално за събитието.
Сред многобройната публика на първите редове в залата се настанили Георги Христов, Графа, Мария Илиева, Кристина и Михаил Белчеви, биографът на примата по това време Мартин Карбовски, авторът на част от песните на Алла Пугачова - Иля Резник и други известни лица от България. Сред присъстващите била и тогавашният зам.-министър на културата Надежда Захариева (съпруга на поета Дамян Дамянов). Сред поканените е и русенката Мария Яковчева. Като представител на един от най-тиражните български вестници, нейната задача била
да запечата финала на концерта и поклона на легендарната певица
на фона на червеното кадифе на спуснатата завеса. „Спомените ми от този концерт
и днес, след повече от 16 години, са толкова ярки, че със сигурност ще останат за цял живот в съзнанието ми. Детайли от концерта преминават като филмова лента през съзнанието ми“, разказва Мария Яковчева. Не може да забрави и неприятния инцидент, случил се почти накрая на двучасовия концерт, в който певицата се раздала без остатък. Изведнъж обаче се спъва и пада на сцената. „Бях на един от предните редове в залата и помня, че тъкмо преглеждах снимките в апарата си,
когато в един момент Лили сякаш изчезна от сцената, но продължи да пее“,
разказва фотографката, възхищавайки се на силата ѝ да се шегува с нелепата случка след края на концерта. „На всеки може да се случи да падне, важното е да успееш да се изправиш“, изкоментирала падането си певицата.
Докато се подвизава като фоторепортер във френската столица, Мария Яковчева имала запомнящи се срещи и с други известни муцуни от спортния свят. Трудно ще забрави например
срещата с Христо Стоичков по време на връчването на „Златната топка“.
На практика по време на тази петдесета юбилейна церемония имала папарашкия шанс да види почти всички живи лауреати на едно място. Голяма част от официалните гости не искали да бъдат снимани и току подтичвали към храстите, в желанието да се скрият от обектива ѝ. Роналдиньо пък пристигнал с цялото си семейство, за което му бил нужен едва ли не цял автобус.
В областта на спорта незабравими спомени Мария Яковчева има от турнирите „Ролан Гарос“, с участието на български представители –
Гришо, Цвети Пиронкова, сестрите Малееви. Всички те са запечатани от фотобектива ѝ.
Разнообразието от спортни събития в голям град като Париж ѝ е предоставило късметлийската възможност да снима и най-известните лица от световния хандбал, бадминтон, катерене, джудо. Посетила е няколко състезания от „Диамантената лига“ по лека атлетика и е щастлива да види самия Юсейн Болт, Бланка Власич и др. знаменитости в спорта. Веднъж, по време на тези първенства в публиката забелязала и нашата Стефка Костадинова, която била в компанията на гениалния скачач Сергей Бубка. Има удоволствието да присъства на мача и пресконференцията на нашите футболисти от „Лудогорец“ при гостуването им на „Парк де Пренс“.
В ложата на официалните гости бил собственикът на отбора Кирил Домусчиев с елегантната си съпруга.
Наред със спортните събития, не пропуска и проявите от светския живот. Естествено, с фотоапарат в ръка, защото това също е част от служебните ѝ ангажименти. Когато през 2004 г. в Париж е открит български културен център под патронажа на цар Симеон, на церемонията присъства целият дипломатически корпус. Гостите са впечатлени от изпълненията на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров със солист Светлин Русев и на танцовия състав „Филип Кутев“. Към българската фотографка „завалели“ поръчки да отразява събития с българско участие. В архива ѝ може да се открият снимки от концерта на джаз пианиста Марио Станчев; от изявата на Силви Вартан в българското посолство; на тандема Богдана Карадочева и Стефан Димитров, представени от светския журналист Георги Тошев. Снимала е оперен концерт на ученици на Райна Кабаиванска в Opéra Bastille, откриване на изложба на Панагюрското златно съкровище в Лувъра в присъствието на Бойко Борисов и Вежди Рашидов и др. През 2008г.
присъства на международна пресконференция във връзка със задържането на българските медици в Либия.
Спомня си, че тогава представители от България били земеделската лидерка Анастасия Мозер и днешната вицепрезидентка Илияна Йотова. Докато снима, понякога се среща буквално „очи в очи“ с известни личности. Така по време на едни „отворени врати“ в Елисейския дворец се ръкува със самата мадам Ширак, която представлявала институцията, докато съпругът ѝ, президентът Жак Ширак, е на посещение в САЩ.
Разбира се, не всички места, на които попада във връзка с работата си на фоторепортер, са толкова приятни. Случвало се е да изпадне в ситуация, от която ѝ се иска да се измъкне колкото се може по-бързо. Ето как русенката описва едно такова „негативно“ събитие:
„Едно от най-вълнуващите, но в негативна светлина събития, на които присъствах през годините, бяха манифестациите на жълтите жилетки от 2019 г. Придружавах моя приятелка от Русе с идеята да се качим на Триумфалната арка. Излизайки от метрото, бяхме задушени от неприятен газ, който буквално ни разплака. Точно в центъра на Париж, на „Шанз-Елизе“ видяхме стотина полицейски коли и бронетехника с водни оръдия.
Десетки жълти жилетки вадеха павета и ги хвърляха свирепо към витрините на „Луи Витон“, „Картие“
и други символи на богатство в района. Барикади от горящи контейнери за смет и преградни пана разделяха стачкуващите от полицията. И ние двете съвсем случайно попаднахме и се включихме в тълпата демонстранти. Успяхме да стигнем до плътен кордон от камиони с водни оръдия и когато исках да изляза, видях как и други хора искаха да се измъкнат. Някои от тях обаче бяха обградени и арестувани“.
Успява да се измъкне от мелето, благодарение на международния си паспорт, мокра, обгазена, но с удовлетворено любопитство.
***
Днес, вече на възраст, Мария Яковчева не забравя първата си любов – спорта, и продължава да поддържа добра физическа форма. Макар и не така интензивно, спортува и досега - кара велосипед, гребе, отделя време и за обща физическа подготовка. Периодично участва в спортния календар на кварталния клуб по тенис на маса.
На последното състезание дори спечелила бронзов медал в нейната възрастова група. Редовно се включва в европейските шампионати по лека атлетика за ветерани. През 1994 г. в Атина станала четвърта, а две години по-късно в Малмьо (Швеция) се окичва с бронзов медал, което е много престижно отличие.
И както винаги през последни 25 години, продължава да пътува хилядите километри между Русе и Париж. Допреди две годни този път го минавала с кола, заради двете си любими кучета, които винаги води със себе си. Вече разчита на достъпните полети на „Уиз Еър“.
Някои от "звездните" снимки на Мария Яковчева:
Напиши коментар