0
На 7 март 2024 г. от 18,00 часа в зала „Княз Александър I“ на Регионалния исторически музей в Русе проф. д-р Пламен Павлов и д-р Александър Стойков ще представят последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир. Те са включени в доклад, изнесен от д-р Стойков на научната конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във Великотърновския университет на 18 и 19 януари 2024 г.
Докладът на д-р Стойков е посветен на реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса в „Черквата“ в нейния автентичен вид, и на нейните отражения в историята на скалната църква и на целия манастир.
Автентичният вариант на сцената „Възнесение Христово“ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Този вариант на сцената предполага, че почти цялата западна стена на наоса е била заета от сцената „Възнесение Христово“. Между двете групи апостоли е била оформена скална ниша с ширина между 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана много ценна реликва.
Вида на тази реликва е показан чрез съседната сцена „Подялба на Христовите дрехи“, която е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на „Черквата“. Това е била част от Христовата дреха, носена при разпъването Му на кръста в Йерусалим. Тогава Христос е носел две дрехи – туника и хитон. Туниката е била разделена между пазачите, а за хитона те са хвърлили жребий, тъй като не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат.
По всяка вероятност фрагмента от Христовия хитон е бил дарен на св. Йоаким Ивановски – основател на Ивановския скален манастир, при неговото ръкополагане в Никея през 1233 г. от никейския (константинополски) патриарх Герман II. През 1233 г. най-ценните реликви на Константинопол са се намирали в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г.
Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната заедно с него западна апсида предполагат, че безценната реликва вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Скалният храм най-вероятно е бил изсечен, за да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Наосът“ е бил оформен като своеобразен трезор за фрагмента от Христовата дреха.
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена значителна част от сцената „Възнесение Христово“, е станало възможно единствено, ако неимоверно ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно.
Докладът на д-р Стойков представя едно от най-сериозните открития през последните години в Ивановския скален манастир „Св. архангел Михаил“ и подкрепя хипотезата за неговата водеща роля в живота на Второто българско царство. В това отношение Вашето присъствие е важно за развитието на региона като културен център на България.
Напиши коментар