0
Резултатите от независим мониторинг върху законодателното и институционално развитие на пробацията в България бяха представени днес в Плевен в рамките на информационен ден, провел се в х-л „Ростов“. Законодателното и институционално развитие на пробацията у нас коментира Димитър Русинов - председател на Управителния съвет на Фонда за превенция на престъпността.
"Подобен мониторинг правихме преди пет години и сега сравняваме докъде се е развила пробацията в страната. Проучването бе насочено в две основни направления - първото е свързано със законодателно и институционално проучване, и второто - статистика на пробационните служби“, обясни Димитър Русинов. Той коментира, че второто проучване се прави за пръв път и е свързано с разглеждането на 25 конкретни случая на осъдени лица в пробационната система, като са направени интервюта с тях и техните инспектори, както и с част от семействата им. Идеята е случващото се с пробацията в България да бъде представено и чрез гледната точка на осъдените.
Пред медиите председателят на УС на Фонда за превенция на престъпността в България сподели още, че при посещенията в пробационни служби в страната е констатирано много добро отношение към служителите в тях, сравнено с това в полицията и затворите. "Струва ми се обаче, че самата пробация е постна по отношение на средствата за въздействие. Има една регистрация и среща с пробационните инспектори и с това почти се изчерпва цялата работа в програмите за обществено въздействие. Липсва безвъзмездният труд, който се използваше много в началото, а той е едно от най-полезните неща, защото се връща нещо на обществото", смята Русинов. И допълни: „Все пак пробацията е една положителна институция в България и има голям потенциал за развитие".
В Плевен Димитър Русинов коментира и процеса на съкращения в ГД "Изпълнение на наказанията", при който се говори за закриване на определени институции с цел централизиране на системата, която в момента следва съдебното разпределение по окръзи. "Идеята на пробацията беше да разтовари пренаселеността в затворите с цел подобряване на условията там. Не е тайна, че нашите затвори са най-лошите в Европа. Вярно е, че има известно разтоварване като бройка в системата на затворите, но същевременно намаляват присъдите в пробацията. Освен това не се виждат никакви материални промени в затворите, освен направеното по Норвежката програма, по която бяха подобрени условията за живеене в няколко места за лишаване от свобода в страната и това, при положение че вече в Македония има чисто нови затвори", сподели Русинов. И отбеляза, че за изминалите около 10 години от въвеждането на пробацията в България е постигнато нещо много важно – запълнена е една празнина, отворена след 1990 г. за хората преди постъпването им в затворите и след излежаването на присъдите, и при всички положения пробацията има положителен ефект.
Напиши коментар