0
Карло Вендов е художник, чийто артистичен псевдоним Вендо носи някаква загадъчност, дискретност и е доста любопитен. Самият художник го има като код от дълбините на времето в неговата родова история. Сам брънка от далечна италианска нишка, или ген от потекло на Апенините, Карло е вече нещо специално. Защото е художник със свой стил.
Той е роден на 22 ноември 1944 година в град Белене. Участва в регионални и национални изложби от 1956 година насам. Картини на Вендов притежават частни колекционери в България, Унгария, Чехословакия, Русия, Гърция, Германия, Франция.
Колко са изложбите му?
От петдесет и шестата спрях да ги броя, казва ми той. От последната му преди дни, открита в Артцентър - Плевен, той върнал в ателието си една трета от картините, защото се оказва ,че няма място за цялата му колекция, нарисувани през последната година. На 72 години Карло Вендо не си позволява да изостави изградения творчески маниер, нито да се откаже от годишния отчет на чувствата и страстите си. Материализирал ги е в музикална хармония от цветове върху платното.
Затова публиката на неговите вернисажи е многобройна и от всякакъв род. И този път го уважиха неговите съграждани депутатът Петър Дулев, бивш кмет на Белене, и сегашния - Милен Дулев, културтрегерът Георги Трушков. Колеги, артисти, интелектуалци и почитатели на изкуството му държаха да го поздравят и за празника му, и за изкуството му.
Кметът на Плевен Георг Спартански в афористичен стил пожела на художника да продължава със същото темпо. И макар че Карло навлизал в третата възраст, докато навърши 100 години, както и досега, всяка година да реди по една изложба. А след това може и да ги поразреди.
Това е като отчет за изминалата година - казва Карло Вендо. - Ако не направя изложба, все едно, че нищо не съм правил през годината. Бях готов със сто платна, които съм рисувал и на Балкана, и тук в Плевен тази година. Не мога да оставя платното и боите да мируват, трябва да ги пусна в някакъв вихър. Дори май увличам и един от внуците си в магията. Това са едни сънища, които ме разхождат от Дунав до планината и обратно. Това е животът ми и няма от какво да се оплаквам.
Ето какво споделиха за художника и неговата изложба, открита на 22 ноември, негови колеги и приятели.
Мирослав МИНЧЕВ, директор на ХГ „Илия Бешков”:
- Такива художници като Карло не се срещат често. Той не пропуска да отбележи всяка година около рождената си дата с изложба. Утвърден живописец е. Неговият рисунък и неговите картини, цветни, огнени не могат да се сбъркат. Какво по-голямо признание за един художник от това да има свой стил, свое лице като автор. Той си знае как да направи една картина и я прави по своя си начин. Както казва Сидония Атанасова - едно да имаш, ама да удари. А Карло има много картини, с които може да удари и да привлече ценителите на красивото.
Светла ТОНЧЕВА, художествен критик и уредник:
- Карло Вендо има чувствителна и мечтателна душа. Роден на брега на Дунав, той носи творческото си вдъхновение от спомена за хората от родното Белене. Вълнението не го напуска и е еднакво силно и спонтанно и когато трябва да нарисува пейзаж, и когато сяда пред статива да сътвори образ на човек. А музиката в неговите картини е навсякъде, тя изпълва душата му и избухва в картините му.
Илиян АНГЕЛОВ, преподавател по изобразително изкуство в НУИ „Панайот Пипков”:
- Карло Вендо е художник с богата палитра. И това личи във всяка картина независимо от какъв жанр е. Неговите картини са с богат цвят, богати са с нюанси. От него има какво да научи всеки художник. Най-радостното е това, че се е запазил и на тези години, съхранил се е своя си стил и маниер. Картините му така са композирани, че винаги в тях може да намериш нещо неочаквано.
Валери КАКАЧЕВ, писател:
- Аз си харесах една картина от изложбата, в която зимата е уловена някак си, „дресирана” е. Аз не обичам зимата, но тази я харесах. И ако я имаш в дома си, можеш да я гледаш и да си я опитомяваш. Както казва Екзюпери, ”За да обичаш нещо, трябва да го опитомиш”.
Напиши коментар