[Не] познатият Любомир Пипков и неговите писма от Париж

Премиера на книгата за великия композитор в рамките на съпътстващата програма на Мартенски музикални дни'2025

[Не] познатият Любомир Пипков и неговите писма от Париж Снимка Петър Стаменков
Мария Дуканова и проф. Юлиян Куюмджиев по време на премиерата на книгата „Любомир Пипков – писма от Париж“

Последното,  девето събитие от съпътстващата програма  на 64. МФ „Мартенски музикални дни“ бе премиерата на книгата „Любомир Пипков – писма от Париж“ със  съставител Юлиян Куюмджиев.

В артистичната обстановка на училищния концертен салон или т.н зала „Русе“ на НИУ „Проф. В. Стоянов“ директорката на училището Мария Дуканова представи книгата и нейния автор.  В нея са събрани над 150 непознати до сега писма на младия Любомир Пипков, писани до неговите родители Надя и Панайот Пипкови по време на шестгодишното му следване в Париж от 1926 до 1932 година. С  книгата се отбелязва по достойнство 120 –годишнината  от рождението и 50-годишнината от смъртта на големия композитор, литератор и поет, публицист и обществен деец Любомир Пипков. Неговата дейност е тясно свързана със създаването на  Фестивала през 1961 година като става Председател на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ .

 В своето експозе Дуканова каза: „Книгата прочетох на един дъх. Изключително интересна и читателят се чувства някак специално, защото навлиза във възможно най-дълбокото, най-личностно пространство на един творец.  Познанието, което ми дадоха тези документи, можем да оформим в няколко взаимно свързани линии. Първо чисто битово – показващо ежедневието му, оскъдицата, в която живее. Второ – процесът на създаване на произведенията от Парижките години  и развитието на естетическите му търсения. Трето – учебният процес  и спецификата на неговите занимания в École normale de musique, в часовете по  композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр, по история на музиката при  Надя Буланже. Четвърто – контактите му с българските музиканти и интелектуалци, които са учили или са пребивали в Париж и личното му мнение за тях. Пето – впечатленията от  музикалния живот в Париж през тези години от различни концерти и спектакли. Оценките му за значими съвременни  композитори и изпълнители. Шесто, но не на последно място – неговите  творчески изяви в  Париж, ученето му в Сорбоната и желанието му да се занимава с музикология и дирижиране, което лично за мен беше нещо ново, както и желанието му да напише книга „Влиянието на Мусоргски върху съвременната френска музика“.

Допълнителна емоция на срещата придаде изпълнението на специално сформирания за събитието квинтет: Надежда Андреева – флейта, Светлана Анчева – обой, Здравко Саралиев – кларинет,  Иниго Арамбуру – фагот и  Александър Марцинкевич – валдхорна.  Те изпълниха прочувствено Три пиеси из цикъла „Пролетни приумици “на Любомир Пипков - Танц, Нани ми нани, Дамянчо и Ръченица. Транскрипцията  за духов квинтет е на Светлана Анчева.

Съставителят на книгата проф. д-р Юлиян Куюмджиев, който беше приятно изненадан, че има музикално изпълнение,   разказа доста интересни неща по създаване на книгата. Миналата година във връзка с годишнините на композитора,  професорът след разговор с внучката на Пипков Ани Вълчанова получава архива, който тя вади от един шкаф и  казва, че това нещо никой не го е виждал, дори и майка й Яна Пипкова.  „Оказа се, че това е рядко богатство и когато  четях писмата,  си дадох сметка, че  повечето от съдържанието за първи път ще стане достояние на  обществеността“ – сподели  проф. Куюмджиев.

Следва доста техническа работа с типичните проблеми – датиране, разчитане на почерка и пр. Интересен е и фактът, че част от писмата са писани само до баща му Панайот Пипков, други са до майката, а има адресирани и до двамата. В книгата е запазен изцяло оригиналният изказ на Любомир Пипков, неговата пунктуация и други специфики. Ще цитирам малък пасаж от писмо на Пипков от 21.02.1929 г., ярко илюстриращ отношението,  сериозността и прозиращото разбиране за собствената му значимост  и отговорност като творец : „Изобщо това, на което и сам аз се радвам е, че в работите ми проличават качества, присъщи на съвременната модерна музика. Домогвам се до един много индивидуален израз и в основата – само като характер – родното“.

Безспорно новооткритите документи ще променят наслагвания, представи и възгледи за формирането на Пипков като личност, за изграждане на неговия светоглед в ранните му години, за еволюцията му като композитор.

===========================

Проф. д-р Юлиан Стоянов Куюмджиев е български музиколог, преподавател и автор на книги в областта на музиката. Главен редактор на списание „Музикални хоризонти“.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори