0
Цял месец преди Коледа в Бяла се събират млади момци и се разпределят на групи, като се уговарят коя група коя махала ще обикаля. Преди Коледа започват да се подготвят, като се събират вечер в някой зимник на одая. Там, под ръководството на един по-възрастен и сериозен мъж, те учат песни и игри и правят маските си. Изработват ги от овча кожа и колкото по-страшна и оригинална е маската, толкова повече се харесва.
Бразаите излизат след полунощ срещу Коледа и започват да обикалят всички къщи и дюкяни от определената махала.
Пред групата се движи Кончето - младо момче, облечено в бели дрехи, с бял качул на главата, с дървена правоъгълна рамка около кръста си, прикрепена към раменете му с въже или върви. Рамката е окичена с много звънци. На предния ѝ край има конски череп, а отзад се развява опашка от конопено пуясму. Кончето тича по улиците, гони хората и възвестява идването на Бразаята. След него се движи групата с весели викове „А-джа, а-джа, джа! У-лю-лю-у!“. Придружена е от музикант, най-често гъдулар, изпълняващ бразайската мелодия.
Първо в дворовете влиза Кончето. То обикаля, разлюляло сладкогласни звънци. След него бавно пристъпва Косач – маскиран мъж, облечен в летни дрехи, който носи коса и замахва с нея, като че ли коси. С весели викове шумно нахлува цялата група, водена от водача си, който единствен е без маска, държи в ръката си кривак и е наметнат с ямурлук. Той поздравява домакините, честити им празника и пита: „Да играе ли коската?“ При утвърдителен отговор бразаите се залавят на хоро. Облечени са и са маскирани различно. Има зет и булка, кадъни, цигани, мъже и жени. Обезателно в групата има Лекар, Стражар и Поп, който обикаля, благославя и ръси. Задължителни фигури са и: Дядката (мечката) – едър момък, облечен с обърнат наопаки кожух, за чийто колан със синджир е вързана Коската – дребен младеж, закачулен с козиняв чувал, който държи в ръце дървено щракало, направено от две дъсчици, съединени с вървички и щрака с него в такт с музиката. Затова го наричат и щракалото. Двамата скачат в средата на хорото.
Бразаите играят, като правят стъпки вдясно и хванати за раменете пеят бразайска песен По време на играта Стражарят гръмва с пушката си и Коската пада мъртва на земята. Всички разтревожени се скупчват около нея и викат: „Докторе, Коската умря!“. Дотичва Докторът, дава на Коската лекарство и тя оживява, посрещната от радостните възгласи на другарите си.
Мъжете се нареждат в полукръг, като потропват със сопите си, обвити в папур и запяват коледарската песен.
След това Касиерът на групата подава на чорбаджията табличка, в коят той пуска пари, а стопанката ги дарува с различни продукти – месо, сланина, орехи, боб и други. В това време тя не забравя да ги подсети да погледнат към езлата, където момите от семейството са окачили изпредената от тях през Коледните пости прежда: „Вижте, вижте какви работни моми имаме! Колко много прежда са изпрели“. С викове групата напуска двора и се отправя към съседната къща. Така се обикалят всички домове. На пладне всички бразайски групи се събират на площада. Те викат, играят и се удрят със сопите си. Всяка група отделя от събраните продукти, за да си направи весело угощение, наречено долуджак. Останалите продукти се продават на търг и средствата се използват да се заплати за музиката, която ще свири през зимните празници на хорото, за построяване на чешми и кладенци.
На сутринта на Коледа хората, пременени с най-хубавите си дрехи, отиват на църква. Като се върнат, колят свинята. Дотогава траят Коледните пости. Преди празника децата залагат капани и ловят врабчета , за да отговеят с тях. Едва след като са вкусили месо от врабче, могат да ядат и свинско месо. На първия ден на Коледа се вари кървавица и се яде печено месо. На втория ден се топи свинската мас.
Из „Бяла. Опит за етнографски очерк“, Дарина Рускова
Напиши коментар