0
Освен като директор на Еврорегион „Данубиус Русе – Гюргево“, Лили Ганчева е известна и с широките си познания върху историческите, културните и природни забележителности на съседна Румъния.
Отношението към северната ни съседка е нещо като фамилно призвание за семейството й. Преди години, заедно с покойния си съпруг Румян Ганчев, издават пътеводител за Букурещ - „Букурещ – близък и непознат”, заради което Ганчева е приета за член на Асоциацията на писателите и журналистите в областта на туризма в Румъния. Дъщеря им Мартина, известна като талантлив журналист от ефира на „България Он Еър” и Нова телевизия, а днес заема висок пост в БТА, също има отношение към Румъния и румънския език и го владее академично, тъй като е учила румънска филология в Софийския университет.
Самата Лили Ганчева научава румънски език, докато преди много години работи по проект на Отворено общество и Букурещката столична библиотека „Михай Садовяну”. Наред с другите си задачи полага изпит по румънски език и получава сертификат за използването му. Покрай непрекъснатите си контакти с групи от българи и румънци „усвоява” и екскурзоводството.
Днешната ми „екскурзоводска беседа” ще Ви замисли.
Ще Ви отведа в Съпънца, за да се запознаете с т.н. ВЕСЕЛО ГРОБИЩЕ – уникален музей на открито, донесъл световна известност на селото, определяно и като най-красивото в цяла Румъния.
Окръг Марамуреш е разположен на десния бряг на р.Тиса, на 700 км от столицата Букурещ и в него живее население от около 2903 жители.
Едва ли има човек, който да се смее на смъртта. Но ето че хората на Марамуреш го правят от древни времена. Тук са намерили весел начин за справяне с това тъжно и неизбежно събитие - смъртта. Ярките цветове на кръстовете и сатиричните надписи /епитафии/са дали това парадоксално име на гробището.
Казват, че произходът на Веселото гробище е стара дакийска традиция, която е имала весело отношение към смъртта. Даките вярвали, че душата е безсмъртна и виждали смъртта като стъпка към истинското съществуване. Смъртта се смята за радостно събитие, а не за трагичен край на живота, както повечето от нас вярват. Напротив, даките смятали, че напускайки този живот, те ще живеят по-добре.
Считани от някои за летопис на местната история, кръстовете в гробището обезсмъртяват възходите и паденията в ежедневието на селото. Затова те се шегуват и се опитват да се противопоставят на смъртта, смеейки се над нея.
Човекът, който научи хората да гледат на смъртта с други очи
Всичко започва през 1935 г., когато местният скулптор Стан Йон Патраш (1908-1977) прави кръст на гроба на местен младеж, който се удавил в реката. Въпреки трагичното събитие, той искал да запомнят покойника с нещо по-ведро. Затова изрисувал кръста с ярки краски и на него написал весел надпис. Така, използвайки уменията си на скулптор, художник и поет, Стан Йон Патраш продължил да прави подобни кръстове за гробището, след като е спазил християнския ритуал. Когато някой умре, според традицията семейството и приятелите се събират около починалия, за да си спомнят живота му и често разказват весели случки и шеги за починалия. Днес един от неговите ученици все още продължава традицията.
В момента Веселото гробище има повече от 850 кръста. Един от тях - Кръстът на свекървата, вече се е превърнал в легенда. Всички кръстове следват един и същ модел. В горната част е издълбано изображение или двойка изображения, илюстриращи живота или смъртта на погребания там човек. Под тези илюстрации има стихове, които ги обясняват. Епитафиите са весели стихотворения за починалите, които описват техния живот с достойнствата и слабостите му. Затова епитафиите често стават израз на човешките пороци, страсти и грехове. На гърба на някои от кръстовете е написана причината за смъртта, също с помощта на шеговити текстове. Кръстовете са направени от дъбово дърво и са боядисани в ярки цветове - червено, жълто, зелено и определен нюанс на синьото. Именно това специфично синьо е преобладаващият цвят на гробището.
Къщата на майстор Стан Йоан Патраш е истински музей
Тук е и работилницата, в която се обработват и реставрират кръстовете от Веселото гробище. Дървесината, използвана за тяхното изграждане, е от рядък дъб, а цената може да достигне до 5000 леи. Направата на един кръст може да отнеме две до три седмици. Някои местни хора събират пари цял живот, за да си откупят място на Веселото гробище.
От 2009 г. тук се провежда ежегоден фестивал „Дългият път към Веселото гробище“, който допринася за повишаване осведомеността за необичайното гробище.
Красивото село Съпънца привлича хиляди туристи и заради още две забележителности - ЦЪРКВАТА И МАНАСТИРЪТ. Църквата е построена на мястото на древен каменен храм, датиращ от 1391 година. Дълга е 78 м и е най-високата дървена конструкция в Европа. Първоначално е била покрита с 8,5 кг злато. Кръстът й е висок 7 м и от своя страна е покрит с 4 кг златни листи. Впечатляващо е 4-метровото стълбище, издълбано от едно цяло парче дърво. Това е стълбището, по което се стига до параклиса. Дървото е на 300 години.
Манастирът е издигнат през 1997 г., за да се поднови историческата традиция на стария манастир „Св. Архангел Михаил“. Той е изграден на три нива, като е използвана над 400 куб.м дъбова дървесина.
Автор: Лили ГАНЧЕВА
Напиши коментар