0
Преди уречения час за брифинга с медиите (12.00 вчера), момчетата от Signum saxophone quartet яко се забавляваха на сцената в Доходното в щура репетиция заедно с един от най-модерните и титулувани акордеонисти в света Мартинас Левицкис. За шеметната кариера на четиримата музиканти може да се разказва от всякакви гледни точки. И с подробности, примерно, за музикалния екшън на невероятните им концерти по света, или пък да се пише за щастливия шанс, който ги събира в Кьолн, където създават, озарени от провидението на бъдещия си успех, модерния саксофонен квартет. Това е било преди цели 11 години ( 2006-а) - от тогава в музикалната архитектоника на тази банда е имало какви ли не промени- едни са идвали и други са си отивали от нея, но и тази година, както и през 2016-а, ние ще имаме удоволствието да чуем музиканти, направили своя изключителен дебют през 2013 г. в Карнеги Хол, Ню Йорк. Така след успеха в Голямата ябълка (Ню Йорк) огромната мелница на славата ги понася на музикалните си криле, за да ги срещне по дългия път на турнетата и с виртуозния акордеонист Мартинас Левицкис.
Първото впечатление от разговора е, че са най-напред и преди всичко хора, отдадени изцяло на магията на музиката. Извън този начин на живот те като че ли нямат други емоционално-волеви препятствия за преодоляване. Стигнали са до нещо като обреченост, вричане във вечното търсене и експериментиране в областта на музиката. И както сами признаха - за подобен квартет и акордеон в света все още няма специално писани произведения. Може би защото са единствени! Иначе те просто експериментират и адаптират големи композитори към своята емоционално-волева потребност да свирят по нов начин, да правят някаква своя „класика”, близка и разбираема за младите хора, допадаща на „бетонираните” в традицията музикални фенове, които приемат предизвикателството на музиката им и ги обичат заради младостта и заради неподражаемото и неуправляемото им дръзновение.
Затова съвсем на място дойде и откровението на Мартинас Левицкис: „ За първи път съм в Русе и в България, но съм щастлив, че сме заедно тук с момчетата. За съжаление, няма все още съвременни композитори за стила, в който ние свирим, просто правим наши аранжименти и търсим нестандартни гледни точки в прочита на партитурите. И затова се доверяваме стопроцентово на преценката на публиката”, каза виртуозният акордеонист от Литва.
Момчетата разказаха и защо са избрали да свирят в концерта си, наречен „Четири сезона”, Антонио Вивалди- „Четирите годишни времена” (1725) и Астор Пиацола „Четирите годишни времена на Буенос Айрес”. Транскрипциите за акордеон и саксофон на тези наистина велики партитури са на Мартинас Левицкис и на квартет Signum –търсили са красивата, но разбираема изненада и са сигурни, че са успели - познато чувство, присъщо на младостта и навярно затова така магнетично, когато застанат пред публиката.
В тазгодишното им гостуване в Русе има и още една изненада- кратък майсторски клас с деца от училищата в Града на свободния дух, за да преживеят заедно с тях не четири, а осем годишни времена и да дадат всичко от себе си на малките музиканти. „ Не е важно какво взимаш от досега с голямата музика, по-важно е какво даваш чрез нея на останалите около себе си”- с това тяхно верую се разделихме преди големия им концерт, който наистина очарова и омагьоса публиката на 57-мия Международен фестивал „Мартенски музикални дни”.
Напиши коментар