0
Крум Гергицов е роден през 1949 г. в с. Новачене, Плевенско. Израства и получава средно образование в Плевен. През 1969/1971 г. следва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1976 г. завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Театрознание“, в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 до 1980 г. и от 1988 до 2016 г. е драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998-2000 г. е негов директор, а през 2006-2011 г. заместник-директор. От 1980 до 1988 г. е директор на Държавния куклен театър в Русе. Активно се изявява в областта на театралната и литературна критика. Има многобройни публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания. Бил е член на жури на национални фестивали и форуми на театъра - професионален и любителски. През 2009 г. издава книгата „Русе - преживени театрални мигове“, а през 2014 г.- „Летопис на Русенския драматичен театър - 1907-2014 г.“. От 1992 г. е ръководител на литературен клуб „Любен. Каравелов“ към Възрожденско читалище „Зора“ - Русе. От 2018 г. е преподавател в НУИ „Проф. В. Стоянов“.
Съпругата му Гинка е биолог. Имат един син - Евгени, по професия - инженер по електроника.
През 2009 г. Крум Гергицов е удостоен с наградата „Русе“ за постижения в областта на театралното изкуство.
Уважаеми читатели, в навечерието на Деня на народните будители, в деня на духовното извисяване, ден за признателност и гордост Ви предлагам среща с един от достойните продължители на тези бележити българи – един съвременен будител. Това е Крум Гергицов – драматург, театрален и литературен критик, преподавател. И макар да не е кореняк русенец, вече 46 години трайно и дълбоко е свързал съдбата си – житейски и професионално с града ни, превръщайки се в негова „естетическа и творческа реалност“, станал част от големия и вълнуващ театрален свят на Русе.
- Къде е сега Крум Гергицов?
- През ноември 2016 г. окончателно напуснах театъра, като работих пет години след пенсиониране. Но не съм прекъснал връзките си с него. Същевременно няма да скрия, че ми липсва динамиката на театъра. ежедневните срещи с творците, работата над спектакли и ред други неща. Постепенно излязох от този ритъм и сега вече водя един по-спокоен живот, в който обаче не съм лишен от различни ангажименти - да напиша статия, да участвам в някакъв форум като жури. Имам и един голям ангажимент, който запълва времето ми – от четири години съм преподавател по история на театъра и драматургичен анализ в Националното училище по изкуствата. Това всъщност е голямо предизвикателство, защото в края на кариерата си влязох в училище и водя тези две дисциплини. Убедих се, че учителската професия е твърде сложна. Така че не бездействам.
- Драматург, театрален критик, автор на книги, изследовател, редактор и консултант на поети и писатели, ръководител на литературни кръжоци. Коя от всички тези дейности те определя най-точно като личност и коя е най-любима?
- Това, че съм бил дълги години драматург в един театър, което е точно по специалността ми и може да се каже моя любов. Тази специалност най-точно определя моята същност. Защото, да припомня, занимавам се с литературна критика, по-малко разбира се, но същинската ми работа е била като драматург и съм се посветил на театъра в тази професия.
- От 1976 г. до 2016 г - 40 творчески години. Кои са били най-ползотворни и най-запомнящи се за теб?
- Може би най ми беше интересно, когато направих Летописа на русенския театър. Работих по него от 2012 г. до 2014 г. Беше много интересно и любопитно да се пренеса в далечните години в историята на този театър от 1907 г. до 2014 г. Аз обичам историята на българския театър още от студент, а това пристрастие ми предаде проф. Надежда Тихова! Да вляза в дълбините на историята е чисто театроведска работа, но да направиш такъв летопис са нужни не само литературни, но и театроведски знания. С този летопис считам че сложих по един много достоен начин край на кариерата си като драматург. Русенският театър беше един от първите, който създаде летопис на историята си. Никола Вандов постави началото през 2004 г. с летопис на Народния театър. Без да се хваля, получих много добри оценки за летописа от специалисти, театрали, театроведи.
Истинско удоволствие ми достави работата по първата ми книга „Русе – преживени театрални мигове“, която излезе през 2009 г. по случай 60-ата ми годишнина. Една богата панорама на театралния живот в Русе от 1976 г. до 2008 г. с 40 портрета на известни творци.
Цялата ми кариера е била много интересна – работата ми с различни режисьори, актьори, спектакли си е имало своето очарование, своя аромат. Особено, когато вдаваш сърцето си в нея.
- Как подбираше репертоара на театъра? Разкажи малко повече от кухнята на твоята професия? Кои проблеми на обществото, на хората са те вълнували най-много?
- Ролята ми е да подбера пиесата и да я предложа на директора и съответните режисьори дали да влезе в репертоара. Вълнуваха ме пиесите от българската драматургия. Критериите – да е мое откритие за дадения автор, която да стане откритие за българската драматургия, и за театъра. И другото – да е много добра, съвременно звучаща, да отразява проблемите на времето. Ако с режисьора си допаднете творчески, и духовно работата става много добра. Драматургът е повече консултант. Интересна и поглъща е работата ми с режисьорите. Като активен техен помощник, преди всяка постановка, аз отивах при тях с подробна анотация за автора, за епохата, в която е създадена пиесата. Това създава основите на бъдещия спектакъл – и като литературна основа и как ще се разработи в следващия етап от режисьора. Както казваше моят професор „Драматургът е първият критик в театъра“. Мнението на драматурга на съществуващите тогава художествени съвети бе много важно при обсъждането. Бях задължен на всеки спектакъл да каня критици, а след това да изляза с материал за спектакъла в медиите, подкрепен от мнението на критиците. Това е една от ролите на драматурга в театъра.
- Какво ти донесе Кукленият театър – беше негов директор?
- Въведе ме в тайните на кукленото изкуство. За осем години постигнахме успехи. По-различното е, че е предназначен основно за деца, макар че се правят спектакли и за възрастни. Много е важна визията на художника и може да правиш фантастични неща, които в драматичния театър е малко трудно да се направят. Едно много красиво, много поетично изкуство, което ми даде друг поглед към театъра изобщо. Обогати ме, защото освен административен ръководител бях и художествен. Запознах се с много изтъкнати личности на българския куклен театър. Спомням си с добри чувства това време и се радвам, че Кукленият театър в Русе се развива много добре, особено в последните години – имат много успехи, много награди.
- Ролята на режисьорите в твоя живот? Кои от тях си спомняш с особени чувства, с особена почит.
- С много режисьори съм работил, но много близък бях с Любомир Дековски, който рано си отиде. Бяхме духовни приятели. Едно от знаменателните имена, което остава в моето съзнание, е Васил Луканов, който гастролира няколко пъти в Русе. С него станахме много сърдечни, много близки като хора като творци. Ще добавя и Асен Шопов, един от големите творци на българския театър. Със Слави Шкаров по-малко съм работил, защото по неговото време бях в Кукления театър, но имам страхотни впечатления от него. Стоян Камбарев - изключителна личност, Димитър Стоянов, Никола Петков. Допадат ми тези режисьори, които се отнасят с уважение към ролята на драматурга в един процес. И тогава аз му се отдавам изцяло като драматург. Такива хора са ме карали истински да се разгърна. Запомнил съм много творчески и човешки разговори с тях за раждането на един спектакъл. Една моя преподавателка казваше, че драматургът е душеприказчикът на режисьора.
Колкото до актьорите, които съм харесвал, те са любими не само на мен, но на цели поколения. В Русенския театър през различните времена винаги е имало високо талантливи артисти. Един Константин Димчев, един Васил Попилиев, Елена Стефанова, Минко Минков, Цветана Николова, Елисавета Морфова, Царева Беева, Николай Ангелов – Микей. Георги Георгиев, Георги Стефанов, Андрей Медникаров. Личности, които оформят миналото на нашия театър. Тази закономерна традиция се продължава и днес от съвременните наши творци.
- Кое всъщност те запали да се занимаваш точно с тази специалност в театралното изкуство? Не си ли бил изкушен да станеш актьор?
- Да, имал съм такива желания. Истинската причина да се насоча към театъра бе майка ми. Дълги години работеше в плевенските кина и от малък много гледах филми. Оттам се породи желанието ми да бъда на сцена. Участвал съм в юношеските си години в различни театрални състави в Плевен и там открих магията на театъра. Първо учих две години българска филология. После кандидатствах актьорско майсторство и театрознание. Причината да избера второто бе моят учител проф. Любомир Тенев, а това е най-големият български театровед в съвременното театрално изкуство. Той ни внуши, че можеш да „играеш“ и като аналитично се вглеждаш в един спектакъл или изследваш процесите на едно изкуство. Доказа ни, че можеш да изявяваш обичта си към театъра и като пишеш за него, като вникваш в актьорската игра, в атмосферата на едно представление.
- Имаше ли съпротива у твоите родители за избора ти на професия?
- Не! Те дори не се възпротивиха, когато прекъснах филологията и се записах във ВИТИЗ. Приеха всичко с разбиране, защото още от малък бяха съпричастни към моето силно влечение да се занимавам с театър. Баща ми беше технически служител в театъра, майка ми разпоредител в кината. Някак семейно сме свързани с театъра. Сестра ми е завършила Института за културно-просветни кадри във Варна , специалност „Театър“, и досега работи тази си професия в родния ми град Плевен.
- Къде е пресечната точка между театъра и биологията? Как се живее с биолог?
- Добре се живее, вече 48 години! В живота съпругата ми e моят първи критик и читател. Тя е моята стабилна опора и често пъти ме смъква на земята. В това е и нашата разлика: аз съм по-романтичен, някак си по-ентусиазиран, докато тя е по-земна и разумна натура. Много присъщо на зодията й – Дева. За толкова много години брак е научила много неща за същността на театъра. Затова може да преценява
театралните факти, има верен усет за тяхната значимост и ценност. Синът ми има много аналитична мисъл и също има верни и точни критерии като оценка за отделните спектакли.
- Какъв е твоят театър и какъв според теб трябва да е днешният театър?
- Аз харесвам театър, който да трогва хората, театър поетичен, който да стига до сърцата, който да ги вълнува. Дали е модерен или класически - да е разбираем. Да се търси баланса и да почувстваш силата на въздействието. Театър на хармонията. Дори да търсиш нови изразни средства и да е по-авангарден, то зрителите трябва да могат да разчитат знаците.
Театърът днес трябва да разкрива най-чувствителните струни на един творец, да не се увлича в комерсиалната страна. Комедията не само да се хареса на масовия вкус, а да е сатира, смях през сълзи. Безкрайно искрен театър, граждански публицистичен, философски, да предизвиква вълненията на зрителя в най-висша степен. Да се показват спектакли, които отделят зрителя от тази твърде сурова, твърде напрегната действителност и го потапят в един по-човешки, по- красив и по-възвишен свят.
Пламенка АНГЕЛОВА
Напиши коментар