0
Недислав Веселинов е на 39 години и е първият българин, който се дипломира с отличие в специалността „Самолетостроене” в Московския авиационен институт, с държавна стипендия. По време на обучението си е придобил и летателна подготовка - пилотирал е няколко вида самолети. Имал е дори шанса да лети като втори пилот заедно с героя на РФ, летец - изпитателя Юрий Ващук, който е тествал всички самолети на Сухой, включително и новия изтребител Т-50 ПАК ФА. Преди това Недислав завършва физика, със специализация астрофизика, в СУ ”Св. Климент Охридски”. Има участия и награди от редица международни конкурси и конференции.
Докторската му дисертацията е по планетарна авиация. Неговите страсти са Космоса, авиацията и хибридните високотехнологични проекти. Създаденото от него Експериментално конструкторско бюро “Фотоника” произвежда планетариуми, авиосимулатори, корпуси за дронове и др.
Журналистката Валентина Стоева продължава разговора си с младия астрофизик инж. Недислав Веселинов – доктор по физика, създател, управител и главен инженер-проектант на Софийския планетариум. Неговата фирма “Фотоника” взе участие в приключилото вчера престижното изложение SPACE TECH EXPO EUROPE в Бремен, Германия. Щандът на “Фотоника” на изложението бе с впечатляващите 42 кв.м. площ.
- В какъв свят живеем, Неди?
Ние не можем да си предствим в какъв свят живеем, защото нямаме очите да го видим. Както къртицата не знае, че има небе, слънце, дървета... Тя е сляпа. Ние сме същите. Не знаем какво става в тази Вселена. Наблюдаваме някакъв огромен обем, в който има звезди, галактики и всякакви неща, които се случват, но реално какво стои зад тези процеси, ние не знаем. Нека вземем пример с тъмната материя. Ние гледаме как тя се движи и видоизменя в пространството…. Виждаме, че при рязка маневра цялата Вселена се държи така, сякаш е четири пъти по-тежка. Но не е. Наблюдаваме тази маса. Учените са я кръстили тъмна материя. Тя е по-голямата част от материята във Вселената. Ние по никакъв начин не я виждаме. Затова я наричаме тъмна материя. Все едно къртицата да вижда небето. Същите сме и ние. Не знаем какво представлява тъмната материя. По косвени белези съдим, че я има. Колкото и да си мислим, че сме високотехнологична раса, не е така. Съществува огромно количество въпроси, които ние не можем да си обясним.
- Защо ние като души идваме на Земята? Не е ли това главният въпрос? Какво ни е предназначението?
От гледна точка на науката нямам обяснение.
- Не те питам за науката. Твоето вътрешно чувство какво ти казва?
Хайде да го разгледаме пак от гледна точка на науката и от гледна точка на личното ми мнение. С тате едно време спорехме какво е разумен живот извън Земята от гледна точка на науката. Той ме попита : “Какво е разумен живот извън Земята?” И аз му отговорих: “Малки зелени човечета.” Той ми каза: “Защо да са малки? И защо да са зелени? Не може ли да са големи и червени човечета? Или средни и жълти ?“ Говорихме какво може да има извън Земята. Защо - ми каза той - в един облак на Юпитер да няма разумен живот?! Ако той прави някакви действия, които се различават малко от стандартите на природата, значи той е разумен живот.
И спомена нещо много интересно: разумен живот е този, който върви против ентропията.
- Какво е ентропия?
Това е термин от физиката, който описва подредеността на една система, мярка за безпорядък. Ако вземем един буркан и сложим отдолу черен боб, отгоре бял - бобът е разделен на бял и черен . Хващаме този буркан и го разтръскваме. Какво ще стане с боба? Ще се смеси. Природата се стреми към това - да намалява ентропията. Тя е свързана с подредеността и организацията на нещата, с енергията, която се отделя. При всеки процес се губи енергия.
Всъщност природата се стреми да участва в такива процеси, които минимално да губят енергия. Тя е много пестелива за разлика от човека. А човекът увеличава ентропията. Той върши обратното. Ако направи нещо, ще му трябва много енергия. Тази енергия ще я вложи в нещо, за да направи нещо друго. Идеята на тате беше много хубаво обяснена. Разумният живот е някаква материя, която увеличава ентропията, а не я намалява както Вселената.
Ние подреждаме Вселената по свой начин. Питах тогава баща ми: “Не сме ли вредни, след като вървим против природата?” И тате каза: “Да де, но ние сме природата! Природата нищо не измисля случайно.”
Като гледаш физиката на нещата - природата е гениална! Ние също сме следствие на природата. Това е организация на самата Вселена на друго ниво. Въпреки че черпи ресурсите и енергията на материята.
Много е сложно не знам дали ме разбра?
- Да, много ми е сложно...
Дай да го опростим… Природата се опитва по един начин да организира нещата, ние се опитваме по друг, коренно противоположен, на 180 градуса. И нашият начин, и този на природата имат своя логика. Природата пести енергия, ние се опитваме да преподреждаме природата, само че по свой начин, което изисква енергия. Ние реално вървим в противоположни посоки. Природата например се опитва да изравни този жилищен блок със земята, защото това е естественото му състояние. Природата не обича някакви неща да стърчат. С вятър, с дъжд, с гръмотевици, с вода, с всичко ще се опитва да сравни този жилищен блок със земята, ако не го поддържаме. Но ние бием бетонни инжекции, заздравяваме структурата. През цялото време тя се опитва да ни смаже, ние се опитваме да се вдигнем. Това е интересното. Това е философският въпрос!
- Защо ние вървим против природата?
Това не е в лош смисъл. Пак ти казвам, природата, за да ни създаде по този начин, има някаква умисъл. Ние се опитваме да организираме материята по друг начин, не по този, който е стандартният за природата. И според мен това е един от опитите на природата да усложни структурата си. Да усложни структурата на света. Защото от раждането на Вселената досега, структурата на Вселената, всичко, което е около нас, през цялото време се усложнява. В началото Вселената е била кварк - глуонна плазма от много мънички частици, ние не знаем от какъв характер са те. Не са ни достатъчно познати, не можем да ги видим.
Вселената е била много странна субстанция, която започва да се организира в малко по-големи частици, в още по-големи... И стават електрони, протони, раждат се атомите, атомите раждат цели молекули, тия молекули започват да изграждат биологични структури - аминокиселини, ДНК... Раждат се клетките , клетките раждат многоклетъчни организми, многоклетъчните организми се усложняват, всеки има някаква цел. Едно животинче плува в морето, второ - яде трева, трето - лети, ние, хората, правим компютри... Природата се движи към усложняване на структурата си.
И реално смятам, че човешкият разум е най-висшата форма на организация на Вселената на микро ниво. Защото ние сме единственото нещо, което Вселената е родила, което върви против ентропията. Против тази тенденция на Вселената да действа с минимална енергия.
Ние вече имаме енергия, природата я е създала. А и искаме да организираме в още по-сложни структури тази енергия. Ние сме тази движеща сила. И от тази гледна точка каква е целта на човека? Например, какъв е мотивът на един протон да се върже с един електрон и да направят атом водород. И как става това? Дали те нямат душа - самият протон и самият електрон? Това е пак философски въпрос.
- Никога ме съм го мислила...
Може ли всяко едно атомче да има душа? Да си има цел? Знаеш ли какво ще ти кажа в подкрепа на тази теза. Ние знаем, че времето е безкрайно. Започва от Големия взрив и продължава до безкрайност. Нещо има най-вероятно и до него, но ние не знаем какво, защото не виждаме дотам. Има различни теории, но обикновено се смята, че времето е безкрайно. Пространството е безкрайно. Защо тогава и по мащаб всичко да не е безкрайно.
Представи си, че ние двамата с теб сме част от тази планетка, а тя е някаква частичка, която съставя някакво атомче, което атомче е в клетката на нещо, на някакво животинче, което е в по-голям мащаб от нас. Както в компютрите можеш да го направиш - да ZOOM-неш или UNZOOM-неш. Ако UNZOOM-неш отиваш в друга цивилизация, в друга Вселена. Ако пък ZOOM-неш - и там имаш някакви Вселени.
Ако пространството и времето са безкрайни, най-вероятни и мащабът на Вселената също е безкраен. Ние на нашето си ниво нещо вършим. Това са процеси, които са безкрайни. Ако е така, а ние имаме 100 години живот и в момента сме живи, това още повече подкрепя тезата, че душата преминава от едно състояние в друго. Просто като командирована е. Сега душата е командирована тук, след това ще я командироват някъде другаде.
- Моята философия е, че ние всички сме свързани. Всеки човек е една нишка в общото платно на живота.
Ние сме едно и също - бели, жълти, черни - ние сме едно и също. Ние живеем при различни социални условия, но реално сме едно и също нещо.
- Но нямаме отговор защо идваме тук на Земята?! Казват, че тук е най-големият Университет. И тук трупаш опит. И всичко, което ти се случва ти си го договорил, за да го изживееш.
Аз не мисля, че предварително е договорено. По-скоро мисля, че е друго. Действията ни в живота, които ние извършваме, натрупват някакво знание. Представи си, че ти си един компютър, който сам себе си развива. Като изкуствен интелект… Само че е естествен интелект. Ние натрупваме някакво знание в някаква база данни на Вселената. Разбираш ли? С действията си, с живота си. Може би това е някаква цел за нас.
- Искаш да кажеш, че ние не натрупваме опит и познание за себе си, а в услуга на нещо като Вселенска Библиотека?
Да! Защото животът на личността спира в един момент. Но тя е натрупала своя уникален опит. Всеки един е минал през различни опитности. Защото един човек не може да премине през всичко. И всеки натрупва свой уникален опит, своя уникална информация. Всичко това се записва в ДНК-то, а може би и в тази душа. Душата няма как да я наблюдаваме. Това е философски въпрос. Записва се някъде в някаква база данни във Вселената и тя по този начин избира пътя си на развитието. През нашите дребни животчета и дребни действия, които правим и в ежедневието си, и през целия си живот, тази информация отива някъде. Тя и еволюцията така работи. Избира най-правилните екземпляри, наблюдава, наблюдава и изведнъж - хоп, прихваща от някакъв примат нещо революционно. Той самият живее по-добре и по-дълго - природата го избира.
- Тоест Вселената иска да има право на избор?!
Това е естественият подбор.
- А не защото ние трябва да се усъвършенстваме? Защо идваме тук? Моята концепция е, че тук, на Земята, трябва да усъвършенстваме своята душа.
Ти трябва да се усъвършенстваш, защото колкото повече се усъвършенстваш, толкова повече информация ще внесеш в тази база данни.
- Така ли?
Така предполагам, така ми се струва. Естествена е нуждата на човека да се развива. Тя ни е вложена в компютрите на всеки един от нас. Наблюдавам го и при децата. Когато попаднат на лош учител, спират развитието си. Децата имат абсолютно естествена нужда да се развиват. Има добри и лоши педагози. Малко нескромно звучи, но аз съм добър педагог.
Като вляза при 30 - 40 човека, знам как да им грабна вниманието за 40 минути. И използвам точно това - естествената нужда на човек да се развива. Ако им дадеш информацията по подходящ начин. Образованието е като всеки друг продукт. Ако го направиш опакован, оригинален, красив, ще го продадеш добре. Ако го изсипеш в една шепа, е съвсем друго нещо. Същата работа е и с образованието. Ако им дадеш образованието добре опаковано, умно и красиво, те го поемат с удоволствие, независимо на какво възраст са, независимо дали са на 9 години, на 5, или са големи хора - те имат нужда от знание. Откъде се появява тази естествена любознателност на човека, този естествен стремеж към развитие? Това е точно природата. И според мен това е целта на живота- да се развиваме, да творим.
- Тоест развитието е свързано с творческия процес.
Да, много е важно да изразиш своята личност. Подчертавайки своята личност, тя се развива сама за себе си. Това са неща, които интуитивно са вложени в нас. Какво ни прави щастливи? Прави ни щастливи намирането на тези отговори, които ни помагат да се развиваме като личности. Личностното саморазвитие прави човека щастлив!
Напиши коментар