„Завръщане в Итака“ - стихове в движението на една поетична спирала

Иглика Пеева отдавна си е извоювала известността и авторитета на една от ярките творчески личности в Русе. Дълги години тя се изявява като поетеса, авторка на пиеси, журналистка, ръководител на театрална трупа за млади таланти „Артистисимо“, вдъхновител на ателиета за творческо писане.

Тази й известност отдавна излиза извън рамките на литературната атмосфера на Русе - нейното творчество е част и от общата литературна атмосфера на България. Това признание тя е завоювала с многобройните награди от литературни форуми , с представянията на нейни пиеси на редица български сцени. Иглика Пеева е автор на 10 стихосбирки и 24 пиеси. Има национални награди за журналистика, поезия и драматургия. През 2018 г. е отличена със Специална награда за поезия на Международния конкурс“ Небесни меридиани“ в Израел. Публикува в национални и международни издания. Член е на Международната Славянска и артистична академия и ежегодно участва в издаваните нейни антологии. Няколко години бе председател на Дружеството на Съюза българските писатели - филиал Русе.

Най-новата й стихосбирка „Завръщане в Итака“ – 11 -та поред – излезе през тази есен и Пеева посвети нейното издание на своята 65-годишнина и 40 години активна творческа дейност.

Поетичният сборник „Завръщане в Итака“ ни среща с нови поетични вселени, откриваме нови хоризонти, нови стремления на поетесата. Повечето стихотворения нямат заглавие, с изключение на поемата й “Завръщане в Итака“ , чието заглавие тя е сложила на книгата си. Стиховете прозвучават като внезапни откровения, проблясъци на емоцията и мисълта, споделени върху белия лист. Така събраните строфи в тази неголяма като обем стихосбирка напомнят малките светулки, които проблясват силно за кратко и угасват. Но светлината им я помним дълго.

Тази метафора за „светлината на светулките“ се налага и от разнообразието на теми, които блестят в книгата й. Любов, любовен екстаз или разочарование, преданост, добрина, милосърдие, родословни корени, романтични стремления - този низ от житейски преживявания, които поетесата изплита от своите стихове, обаче, е обединен и се развива на фона на обединяващата тема за Спомена. Този спомен, който някак филтрира преживяното и му създава поетична-философска окраска. Споменът извисява, споменът пречиства и подрежда преживяното в нравствената йерархия на ценностната ни система. Именно в спомена тя преоткрива минали или сегашни свои преживявания, влага им почти метафизически смисъл. В едно стихотворение Пеева казва:“ На дълъг път/ с всекиго не тръгвай!/Избирай дълго, точно тези белези,/жигосали душата ти със спомени!/Въобще недей да изчисляваш броя им,/не се залъгвай с дълбочината им!/Сред тях търси онази ямка мъничка,/създадена за рамото, което/едно-единствено на тебе пасва…/ и ако я откриеш, потърси го!“.

Във всичките си стихове Иглика Пеева налага тона на движение, на динамично изразяване на емоцията: наблюдаваме вихрушка от поетични метафори, които са откритието и стремленията на поетесата към нови хоризонти на вглеждане в природата и човека. Но във всяко стихотворение поантата се оказва завръщането към началото – онова начало, което осмисля този път , което връща движението и така се оформя спиралата на неговата градация. Началото, което те връща от погледа към Небето и те връща към началото – Земята

В тази стихосбирка поетесата пътува във Всемира и същевременно я тегли Земята, копнее нови хоризонти и същевременно жадува завръщането – една амалгама, която придава динамиката, неочакваната смяна на настроения, смесицата на мечта и трезвост, на емоционален изблик и хладен разум.

Поемата „Завръщане в Итака“ е разположена последна в стихосбирката. Тя се явява финалният акорд на поетичната спирала. Легендата за Итака, Одисей и Пенелопа е умишлено разместена: поетесата тръгва от Итака и се стреми към нови светове, към дръзки пътешествия, а Одисей остава в Итака, написал в “дните светли и сред мрака най-упоритото в света:“ Аз ще те чакам“!/.

Поредната стихосбирка на поетесата Иглика Пеева „Завръщане в Итака“ бележи нова точка в спиралата на нейните поетични и философски търсения.

Крум Гергицов