0
Във Вилнюс започва двудневната среща на върха на НАТО. България ще бъде представена от премиера акад. Николай Денков, заедно с военния министър и началника на отбраната.
Късно снощи генералният секретар на Алианса съобщи, че турският президент Ердоган се е съгласил да даде зелена светлина за членството на Швеция в НАТО. Кандидатурата на Швеция за членство в пакта ще бъде внесена за ратификация в турския парламент възможно най-скоро.
Швеция обеща да "положи усилия" за актуализиране на митническия съюз на Турция с ЕС и да активизира преговорите за безвизово пътуване в ЕС в замяна на съгласието на Анкара да отмени ветото си върху членството на скандинавската страна в НАТО, добави Столтенберг.
Лидерите на тридесетте и една държави членки на НАТО се срещат във Вилнюс днес и утре, за да обсъдят широк спектър от теми - от разногласията по отношение на кандидатурата за членство на Украйна през присъединяването на Швеция до увеличаването на запасите от боеприпаси и преразглеждането на отбранителните планове за източния фланг.
За Украйна страните от Източна Европа и балтийските републики настояват за по-ясен план за членството на Украйна след края на войната, както и гаранции за сигурност към Киев, докато САЩ и Германия се въздържат от по-точна времева рамка. Обсъжда се вариант Киев да пропусне т.нар. план за действие за присъединяване - своеобразно преддверие към алианса, в което се поставят определен брой цели за реформи, посочва БНТ.
Според привържениците на твърдите ангажименти към Киев, не бива да се дава своеобразно право на вето на Русия над процеса на разширяване на НАТО, като се избягва ясна времева рамка за Украйна, а, според други, това би могло да бъде мотив за Русия да ожесточи войната в Украйна.
Лидерите ще одобрят първите отбранителни планове на алианса от времето на Студената война насам, в които подробно се описва как НАТО ще реагира на руско нападение. Възобновяването на т.нар. регионални планове означава фундаментална промяна, посочва Ройтерс. С плановете алиансът също така дава насоки на държавите как да модернизират своите сили и логистика.
В продължение на десетилетия НАТО не виждаше нужда от мащабни отбранителни планове, но след като най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам бушува точно отвъд границите ѝ в Украйна, сега организацията предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с равностоен противник като Москва.
НАТО също така ще повиши целите за складиране на боеприпаси, докато Киев изразходва снарядите много по-бързо, отколкото западните държави могат да ги произведат.
В момента около 40 000 военнослужещи са в готовност от Естония на север до Румъния на Черно море. Около 100 самолета се вдигат в небето всеки ден, а 27 военни кораба действат в Балтийско и Средиземно море. Този брой предстои да се увеличи. Съгласно новите планове за отбрана НАТО има за цел да разполага с до 300 000 военнослужещи, които в рамките на 30 дни да бъдат прехвърлени на източния фланг, предава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
САЩ редовно упрекват съюзниците си, че не отделят достатъчно средства за отбрана. При положение че в Украйна се наливат пари, оръжия и боеприпаси, необходимостта от увеличаване на националните военни бюджети е несъмнена.
През 2014 г. съюзниците се споразумяха да преминат към изразходване на 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана в рамките на едно десетилетие. Крайният срок, 2024 г., наближава.
Във Вилнюс лидерите ще се споразумеят да превърнат 2-та процента в долна граница - т.е. в най-малкия размер на разходите - а не в таван, допълва АП.
Напиши коментар