0
От днес започва Петровият пост. Нарича се още „Апостолски“, а навремето – „Пост за Петдесетница“. Възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празника - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел (Петровден), и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.
След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Петровият пост припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността за връщане към живот без Бога, ако липсва постоянна бдителност и вътрешна самодисциплина.
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той постепенно е възприет и в Цариград, където според свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.
Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.
Петровият пост е по-малко строг, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не се предприема прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да бъде изоставено въздържанието, или човекът да се възгордее. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целият подвиг на поста не се съсредоточи върху Бога и не е насочен към Него. Християните постят, за да усетят Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонват от себе си всичко нечисто и вредно.
През този период се изисква и начин на живот, който подобава на поста.
Днес християните честват и паметта на свети Тихон Аматунтски Чудотворец, който живял на остров Кипър през IV-V век. Той е роден в град Аматунда (днес в развалини, източно от град Лимасол) и с голямо желание се образовал. Самите родители, бедни хора, но ревностни християни, го възпитали в Христовата вяра. Тихон с усърдие изучавал също Свещеното Писание и още от младини проявявал силен стремеж да служи на Бог.
Аматунтският епископ Мнимоний оценил качествата му и го ръкоположил за дякон, а по-късно, след смъртта на епископа, Тихон единодушно бил избран на негово място. По това време в Кипър още имало езичници, особено се почитала богинята Афродита. Но свети Тихон неуморно проповядвал Божието слово и обърнал мнозина езичници към истината в Христос. За неговия живот са запазени малко сведения, записани предимно от родения също в Аматунда свети Йоан Милостиви, Александрийски архиепископ.
Запазило се следното предание за ранната възраст на светителя. Когато той живеел още в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето обаче често раздавало на бедните хляб, без пари. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но Тихон кротко му отговорил: "Татко, аз не раздавам хляб даром, а го давам на заем на Бог. А в Неговата книга има вярно обещание, че който прави добро на сиромах, дава заем на Бог, а който дава на Бог, ще получи стократно. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на Своите заемодавци". Отишли в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че тя е пълна с чиста пшеница. Бащата благодарил на Бог и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.
Свети Тихон починал в дълбока старост през V век, прославен от Бог с чудотворна сила заради примерния си живот и голямото си пастирско усърдие.
Източници: pravoslavieto.com и БТА
Напиши коментар