0
Естествено, че става дума за Тома Трифоновски. Спомене ли се името му днес, другата връзка, която изниква в съзнанието ни, е художник от Плевен. А за галерията на изобразителното изкуство неговото място там е отредено: класик.
„Томата” е наскоро излязлата от печат книга с това заглавие, чийто автор е съпругата му Светлана. Тя е събрала ведно „Живи спомени за художника”. Свидетелствата на 36 души заедно с нейните изповеди и цветните илюстрации на негови творби оформят един впечатляващ том от 270 страници.
В него са включени разказите и изповедите на знакови имена като Светлин Русев, Георги Шапкаров, Йордан Янков, Христо Христов, Иван Самоковлиев, Димчо Генов, Димитър Грозданов, Владимир Зарев, Никола Попов, Чавдар Стефанов, Костас Кафкаридис, Офелия Денкова и още художници, писатели, приятели и хора, докоснали се и общували с Томата. За тези хора срещите с него са оставили неотразими впечатления.
Сега, когато вече не можем да го срещнем на улицата или в кафенето, да седнем на маса или да влезем в ателието му, за нас остават онези съкровени спомени, които ни убеждават, че наистина е бил невероятен.
За Томата не може да се пише, мисли и говори в минало време, пише в своя спомен Светлин Русев. Неговото присъствие и днес е осезаемо и живо, той не може да бъде забравен не само и с картините, които е създал, а и с топлината и сърдечността, които даряваше. Наред с него и други плевенчани разкриват интересни и много съществени моменти от биографията и личността на художника.
Примесена с факти и събития от историята на неговия род и родното му място - село Драничево в Егейска Македония, сега Костурско, Гърция, книгата на Светлана Трифоновска ни показва житейската му биография в широк и задълбочен план. Всичко, събрано в нея, показва голямата чувствителност и сърдечност на авторката, за които Томата навярно е бил наясно още приживе.
Тази книга е един безспорен документ, който може да бъде разширен и обогатен с филм за Трифоновски. Той би могъл, ако се наеме екип с неговото създаване, да бъде и като един жест на Плевен – града, в който той дълго твори и живя, тук израсна и като майстор в съвременната българска живопис, но и града, който му донесе немалко огорчения.
Можем ли да останем безразлични...
В заключителните акорди Светлана Трифоновска свидетелства:
„Не познавам човек, докоснал се до Томата, да е останал безразличен. Малцина го ненавиждаха, тихо. Мнозинството обаче беше влюбено в него. Без значение на пол, възраст, цвят на кожата и социално положение.
Но любовта беше взаимна.
Безспорно беше артист. Където и да се явеше, никому не би му хрумнало, че високият слаб мъж с топли очи е нещо друго освен художник. Според критиците Тома Трифоновски е един от класиците на живописта от последната четвърт на 20 век. Но не това е най-важното.
Господ го бе дарил с рядко качество. Бе му разкрил къде е „точката на радостта” в душата на всеки човек И Томата все едно, че си играеше. Протягаше ръка, усмихваше се лукаво, натискаше я и казваше: „Чинкъррр, бъди невероятен!”. Така всеки около него се превръщаше в детето, което някога е бил. И си връщаше загубеното щуро отношение към живота.
Тази частица на радост я има в картините му. И всеки я вижда различно.”
Тази книга е за приятелството, любовта, свободата, за децата старци от Македония... С аромат на бои и терпентин.
Тя е още и за едно пътуване, което започва още през 1988 год., когато той рисува своята Голгота, картината „Баба Петрана”. Човешко същество, може би мъж, но може би жена. Потънало в пълно, нечовешко смирение в очакване на смъртта. Неговото последно пътуване, когато гордостта на художника е смачкана, но той остава достоен до последния си дъх.
Така завършва разказът за Томата в тази книга.
Напиши коментар