0
Започва Богородичният пост, който е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август. В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Богородичният пост води началото си от дълбока древност.
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло ястия, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
Православната църква почита цяла поредица от старозаветни праведници. Това са праотците на Иисус Христос, пророците, праведниците. Сред тях са и седемте братя Макавеи, майка им Соломония и свещеник Елеазар, които са почитани на днешния ден.
Те живели през II век преди Рождество Христово и подвигът им е свързан с устояването във вярата в единия истински Бог. По това време еврейският народ бил под властта на сирийския цар Антиох IV Епифан от династията на селевкидите, наследници на Александър Велики. Разбрал, че религията крепи евреите като народ дори и в робство, царят се опитал да унищожи тази основна тяхна опора: забранил богослуженията, поругал храма и го превърнал в капище на Зевс, със сила налагал езически обичаи. Много евреи били отведени в плен, а останалите се опитвали да оцелеят, като се приспособявали към новите разпоредби. Но имало и храбри хора като братята Макавеи, които смело пожертвали живота си, но не изменили на вярата и преданието на своя народ. Заедно с тях били убити наставникът им свещеник Елеазар и майка им Соломония. Техният подвиг по-късно станал светъл пример за християнските мъченици, които също така били жестоко преследвани и убивани заради вярата си.
Източници: www.pravoslavieto.com, БТА
Напиши коментар