0
Зам. областният управител на Плевен д-р Красимир Трифонов, кметът на Пордим Детелин Василев и на с. Вълчитрън Милена Вълчева прерязаха лентата на новата зала „Вълчитрънско съкровище”, която вече ще посреща посетители с прототип на едноименното златно съкровище във Вълчитрън. Прототипът на съкровището е финансиран изцяло със средства, отпуснати от Община Пордим с решение на Общинския съвет.
„Няма бъдеще без достойно бъдеще и настояще”, каза кметът на с. Вълчитрън Милена Вълчева. И допълни: „Нашите предци през далечната 1924 година с откриването на Тракийското златно съкровище дават световна известност на нашето село. И днес вече се сбъдна дългогодишната мечта на вълчитрънци да притежават прототип на съкровището”. Милена Вълчева изказа благодарност към кмета на община Пордим Детелин Василев и Общинския съвет за проявената инициатива, за финансирането на проекта и действията в подкрепа на развитие на туризма.
„Съкровището от Вълчитрън си дойде на мястото. Допреди няколко години това беше само мечта, но ние доказахме, че с ясна визия, целенасоченост и постоянство мечтите се сбъдват”, каза кметът на Пордим Детелин Василев. Той отбеляза, че фирмата изпълнител е реализирала перфектно заданието на Община Пордим по създаване на прототип на Вълчитрънското златно съкровище. „Създаден беше един уникален туристически продукт, чието значение тепърва ще бъде оценявано”, категоричен бе Василев.
За историческата и културна ценност на Вълчитрънското златно съкровище говори директорът на РИМ – Плевен, д-р Володя Попов, който е бил консултант при изработването на прототипа на съкровището.
Препратка към ценността на старините и българското национално културно-историческо наследство бяха изпълненията на възпитаниците на хореографското училище в Пордим, както и на певческата група в местното читалище във Вълчитрън.
След откриване на залата „Вълчитрънско съкровище”, помещаваща се в сградата на кметството, всички присъстващи имаха възможност да разгледат прототипа на най-древното тракийско съкровище.
Вълчитрънското златно съкровище е открито на 28 декември 2024 г. край село Вълчитрън, при риголване на лозе в местността Дъртите лозя, собственост на братята Тодор и Никола Цветанови и наемните работници Никола Вълчев, Ангел Тодоров, Петко Вълчев, Борис Матев и Върбан Атанасов. Денят бил много студен и в първите часове на работа изкопали едва 2-3 м. На петия метър от синора на нивата се натъкват и на ценната находка. Намереното съкровище се състои от 13 златни предмета с общо тегло 12,425 кг.
На 3 февруари 1925 г. кметът Илия Прокопов съставя констативен акт и златното съкровище, опаковано в сандък, заминава за Плевен, охранявано от военен взвод. На 16 февруари с писмо от Археологическия музей в София съобщават на собствениците на нивата, че съкровището е получено и ще бъде изложено при тях. Съкровището от Вълчитрън веднага става световна сензация. То е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на страната ни. Намерените 13 съда са изработени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро - 9,7 %, мед -1,74 % и желязо – 0,4 %. Общото му тегло е 12,5 килограма чисто злато.
Интерес предизвиква както самата форма на предметите от съкровището, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни обреди, изпълнявани от тракийските царе - жреци за ритуали и богослужения, свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането на три различни течности - вино, мед и мляко. Тяхното смесване посредством тръбичките и получаването на „резултата“, по който жреците са гадаели, предсказвали интересуващите ги събития в бъдещето.
Съкровището датира от края на Бронзовата епоха, т. е. към XVI-XII в. пр.н.е. То се съхранява в Археологическия музей в София, а негово копие може да се види и в Регионалния исторически музей в Плевен.
Напиши коментар