0
Николинка ХРИСТОВА
"Читателю любезни, днешен, имаш ли любима книга? Че със компютър и със интернет ти постоянно много си зает и времето ти не достига!"
Това са първите няколко стиха от стихотворението ”Абагар” – първата българска печатна книга” на Юлия Иванова. Рецитираха го децата от лятната читалищна занималня на общоградската церемония по повод 410 г. от рождението на Филип Станиславов, 370 г. от основаването на Никополската католическа епархия и толкова години от първото му назначаването за епископ. Също и 367 г. от написването в Никопол и отпечатването в Рим на първата българска печатна книга "Абагар". По традиция тази церемония се провежда в града на 8 август, когато през 1674 г. Филип Станиславов напуска този свят и е погребан тук.
Духовният водач работи за църковните си дела и просвещението на бедните деца и техните родители. Личният му живот е жаждата за знания и свобода. Обучава се в Илирийски колеж в Италия, където учи теология, история, география, латински и италиански. В колежа научава още хърватски, турски, татарски и влашки. Бил е преводач от славянски езици на папа Урбан VIII. Виждайки успехите на западния свят, прозрява, че само по пътя на просвещението българският народ ще добие и своята духовна свобода. Със собствени сили и средства издига молитвени домове. Открива училище в село Трънчовица. Желанието му било българите да бъдат образовани, затова той написва в Никопол и отпечатва в Рим на 6 май 1651 г. сборника с молитви „Абагар”. Книгата е известна и под името „Преосвещения Никополски с кирилица”. Народният будител нарича поробената си родина Велика България - като послание към българите. Подбира думите си в „Абагар”, за да разпалва народното родолюбие. Просветеният възрожденец с дела и слово буди народния дух.
Вече седма година поред от откриването на паметната плоча на Никополския епископ, изградена от читалище „Напредък 1871” с дарения, гражданите се събират в двора на читалището, за да отдадат заслужена почит на един велик българин – Филип Станиславов.
Напиши коментар