0
Алексей МИНЕВ
Сабя на Стефан Караджа и поднос, с който е посрещната Българската армия при освобождението на Силистра от румънска владичество през 1940 г., са два от интересните експонати, показани на изложба от фондовете на Регионалния исторически музей в Силистра по случай Празника на града. Експозицията е дело на отделите „Възраждане” и „Ново време” и проследява историята на града от началото на 19-ти век до 1940 г. Общо около 40 уникални предмета – оръжия, съдове от градския бит, печатни издания с образователна, научна и религиозна тематика, показват на силистренци етапите на развитие на обществения живот за век и половина. Отделен щанд е отделен на счетоводните книги и интересни документи на известния в миналото силистренски търговец и спомоществовател на града Ради Радович.
16 пана с фотодокументални материали допълват камерната, но изработена със стил изложба на Регионалния исторически музей с директор Николай Тодоров. Изложбата бе открита от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов и Денка Михайлова, зам.-кмет "Хуманитарни дейности". "Изложбата е уникална. Тя е ретроспекция на всички значими етапи, от Възраждането и новото време, запечатани в изложба - фокусираща развитието на града ни, на нашата култура, бит и общество. Ето защо, инициативи като тази ни карат да преосмисляме моментите - както на миналото ни, така и от настоящето” пише в поздравителния адрес към организаторите.
«В историческото развитие на Силистра на пръв поглед има нещо парадоксално. Малък град, разположен в най-североизточния ъгъл на България, но същевременно носител на историческа памет, на която биха завидели много съвременни градски центрове, каза в словото си директорът на музея Николай Тодоров. През Възраждането Силистра не успява да достигне славата на Русчук с неговите европейски шантани и алафрангови кокони. На пръв прочит едно обикновено селище, потънало в ориенталското си ежедневие.
На фона на това спокойствие като паралелен свят се появяват образите на Стефан Караджа и Васил Левски, на Филип Тотю и Тодор Пеев.
Силистра не остава безучастна към нито една от проявите на националното ни Възраждане. Епохата, която накара Европа да погледне към Българско не като на една пропусната колониална възможност, а като на народ със своите национални достойнства и постижения.
Със Силистра трайно свързват имената си Партений Павлович, капитан Георги Мамарчев, Сава Доброплодни, Васил Икономов, Тодор Пеев, Васил Друмев, по-късно Епископ Климент Браницки и много други. Силистренци първи почувстваха духа на свободата през 1829-1831 г. Почти няма възрожденска книга в чието отпечатване да липсват спомоществователи от Силистра.
Силистренци не пропускат да вземат участие и в проявите на политическото ни Възраждане. След Освобождението Силистра продължава да бъде водещият градски център в Южна Добруджа. Историческите превратности през септември 1912 г. правят Силистра първият откъснат от Отечеството град. Но по историческата логика след моментите на спад идват и тези на възход, за да се стигне до 1 октомври 1940 г., когато българските войски са тържествено посрещнати в града с „О, Добруджански край“ и „Слава“».
Инициативите на Регионалния исторически музей ще продължат с изложбата, посветена на дарителството, която е планирана за 1 ноември – Денят на народните будители. Както писахме, в началото на лятото музеят стартира акцията си под мотото «Искри от миналото – светлина за бъдещето». До момента силистренци или техни наследници от други краища на страната са дарили на музея уникални артефакти от старата и нова история на родния си град, които ще видим в изложбата.
.jpg)
Напиши коментар