Ученичка от Профилираната езикова гимназия – Ловеч създаде блог

Ученичка от Профилираната езикова гимназия – Ловеч създаде блога awalkingboxofparadox.wordpress.com, а отскоро пише и за известен литературен сайт

Христина Тодорова е ученичка в 11 клас в Профилираната езикова гимназия в Ловеч. Определя себе си с думата „парадокс“, а именно тя е част от името на блога, който води от година и два месеца awalkingboxofparadox.wordpress.com. Отскоро Христина вече пише и за известен литературен сайт, с което се гордее. Тук я представяме със стихотворението „Погледи“, което съдържа един от нейните „парадокси“.

Погледи

Търся те с очи,

а погледът ми отбягваш ти.

Тъй кротък и смутен,

както в първия ден.

Рисувам лицето ти с пръсти

и въздухът заема точни форми.

Само дето моите мисли вече не са пъстри,

в черна пепел тънат след яркия огън.

Чувствам те понякога до мен,

усещам дъх си затаил,

но сърцето ти чувам от далече,

показва ми, че още съм ти мила.

Защо желаеш да излъжеш,

защо разбиваш моето сърце?

Аз чудя се какво ти сторих

и защо по този път пое.

Мисля, а не искам,

но главата ми не слуша.

Чувствам и не мога да спра,

а от това ми е дошло до гуша.

Не знам какво да кажа,

но като го измисля ще го изкрещя.

Искам света на моята обич да ти покажа,

но искам и да те зашлевя.

- Коя е Христина Тодорова? Как би се описала?

- Христина е обикновен тийнейджър, ученик, човек, който се стреми да пребори себе си и да открива нови черти както в себе си, така и в другите. Думата, която ме описва най-много, е „парадокс“.

-От колко години пишеш в блога си?

- От година и два месеца водя блог, но се занимавам с писане от доста по-дълго време. Пиша най-вече за лично удоволствие.

- Кое те вдъхнови да създадеш блога си?

-Интересното е, че от година и половина исках да го направя, но все се отказвах. Мислех си - никой няма да го чете, страхувах се да не ми се смеят, но после размислих и си казах - какво пък толкова. Блогът е нещо, което можеш да направиш за себе си и го направих. Пиша за банални неща, но погледнати през моя свят. И хората, които се виждат в поезията ми, са тези, които ме карат да продължавам да пиша.

- Към какви хора е насочена твоята поезия?

- Към всеки, който иска да си отвори очите за красивото.

- Наскоро литературният сайт e-lit.info публикува твои стихове. Чувстваш ли се горда?

- Беше неочаквано за мен, но наистина е приятно чувство да си кажеш – да, вече не пиша само в моя блог.

- А искаш ли да видиш стиховете си събрани в книга?

- Работя по въпроса, тъй като ми се иска. Има нещо специално в хартията, в книгите и е по-хубаво да ги видиш отпечатани на книга, отколкото да ги четеш през екрана.

- Имаш ли хоби извън училище?

- Основно се занимавам с музика и с английска реч, и дебати. Всяка година участвам в рок феста на Езиковата, а тази година е специална, защото сме домакини. Дебатираме са най-вече политически теми. Хубавото е, че когато отидеш на състезание, виждаш, че има хора на твоята възраст, които мислят и искат да намерят изход от проблемите около нас - за всички войни, икономическите и политическите проблеми, както на България, така и на другите държави.

-От какво се вълнуват съучениците ти?

- Има два вида хора в това отношение - такива, които не се интересуват от нищо съществено, и хора, които все повече се опитват да намерят неща, за които да живеят и да запълват смисъла ни.

- Кои са любимите ти книги?

- Напоследък чета повече български автори - Ирена Иванова /Рене Карабаш/, Августин Господинов, Георги Господинов и др. От чуждите автори харесвам Дж. К. Роулинг /”Хари Потър”/.

- А кой ти е любимият предмет в училище?

- Обичам както биология, така и история, география, английски език, и български.

- След училище накъде?

- Обмисляла съм всякакви варианти, но колкото повече се дълбае в тази тема, толкова по-малко желая да се занимавам с нея, но засега съм се насочила към журналистика и психология.

Адриана Данова