0
Пламен КАЛИНОВ
Регионалната библиотека „Любен Каравелов” отбелязва през цялата 2017 г. 180-годишнината от рождението на Апостола на българската свобода -Васил Иванов Кунчев-Левски. Част от юбилейния календар, посветен на великия българин, са трите дигитални колекции, които бяха подготвени и вече са качени на модерната електронна платформа на институцията (https://www.libruse.bg), която беше разработвана повече от година от екип специалисти и продължава да се усъвършенства „в движение” - по думите на директорката на библиотеката Теодора Евтимова. Трите дигитални колекции за Апостола са разделени и обособени тематично, като показват от гледната точка на съвременника как образът на Апостола на свободата е бил съхранен в изобразителното, в монументалното изкуство и в документалното наследство на нацията.
Снимките на Апостола
Освен яркия словесен портрет, който ни е завещан от хората, живели заедно с Левски, неговият пълнокръвен образ е дошъл до нас чрез фотографиите, които са съхранили по един особен начин, но затова пък много автентично за идните поколения мъжествения лик на Апостола.
Така например, през 60-те години на 19-и век фотографията, която е още в младенческата си възраст, ни е дарила с невероятни фотоси на Васил Левски, определяни от историците като шанс за поколенията. Както е известно, снимките от онова време се дорисуват на ръка, често пъти неумело и това обикновено е за сметка на автентичността. Въпреки тази особена „технология” на тогавашните фотографи, до нас са достигнали няколко интересни снимки на Апостола. Първите български фотографи, запечатали образа на Васил Левски, са на Георги Данчов и Анастас Карастоянов - Самоковеца. От тях е видно, че Апостолът е позирал с явното съзнание за величието на делото, на което вече се е обрекъл. Дълбоко осъзнат дълг, патриотична чистота и мъжка доблест излъчва т. нар. "байрактарски" портрет на Левски (правен през август 1867). Двете групови снимки, спомен от участието на Левски във Втората българска легия, са от края на 1867г. и са заснети в ателието на Анастас Карастоянов. Най-ценни обаче, според специалистите, са три фотографии, направени през 1870 и 1872 г. в Копривщица от фотографите Никола Хитров и Васил Българянски.
Уникалните документи
Дигиталната колекция в Русе съдържа и факсимилета на важни документи от дейността на Апостола. Могат да се видят както клетвата му, така и писмото на Левски до Г. С. Раковски от 7.11.1866 г.. Тук са още и: "Нареда за работниците за освобождението на българския народ", Писмената клетва пред БРЦК, Окръжното писмо до революционните комитети в страната от 19.01.1872 г., автобиографията на Левски, написана в стихотворна форма. Включени са и фотографски изображения на родната му къща в Карлово, оръжието, пред което са се клели революционерите. Интересни са и снимките на родствениците на Левски, поместени в издадения през 1923г., единичен лист, посветен на 50 години от гибелта му.
Първият паметник на Дякона - от двама чехи и виенски скулптор
Малко известен е и фактът, че първият паметник на Левски, който също е в дигиталната колекция, е строен 17 години. Проектът е направен от софийския градски архитект, чехът А. В. Колар през 1878 г. На друг чех - скулпторът Франц Новак, който по това време живее в София, е възложено да направи макет от гипс по изготвения проект. Затова на редица места в изследвания и хронологии Франц Новак е сочен за автор на паметника, но истинският създател на бронзовия релеф на Васил Левски е виенският скулптор Рудолф Вейр. Този пластичен портрет и до днес си остава един от най-хубавите и изразителни паметници, пресъздаващи ореола на Апостола. На 22.10.1895 г. паметникът е открит най-тържествено. По-късно, учреденото през 1893 г. Карловско дружество "Васил Левски", обявява през 1902 г. конкурс за проект на паметник в родния град на Апостола. Първата награда спечелва шуменецът Марин Василев и изпълнението се възлага на него. Реализацията е през 1905 г. и е най-хубавата творба на монументалиста.
И още едно изображение в дигиталната колекция привлича вниманието. Това е паметникът на Левски от основоположника на българската скулптура Жеко Спиридонов, който през 1912 г. създава специално за Морската градина във Варна един от най-пластичните бюстове на Васил Левски в българското скулптурно изкуство. В извайването на Дякона са се пробвали мнозина майстори на длетото, като Иван Лазаров (1942), Любомир Далчев (1947), Йордан Кръчмаров и др.
Портретите и покъртителната картина "Обесването на Васил Левски"
Темата "Васил Левски" е засегната в дигиталната колекция и чрез показването на живописни портрети на Апостола, правени от Георги Данчов - Зографина, един от сподвижниците на Левски, и от Димитър Добрович. Освен с маслени бои, Данчов е нарисувал няколко литографски изображения на Апостола.
В първите години на 20 век Никола Михайлов създава изумително красивите маслени портрети на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. Редица български художници са правили илюстрации към художествени очерци и книги за Апостола. Това са проф. Симеон Велков, проф. Никола Кожухаров, Минчо Никифоров, Владимир Лазаркевич, Стоян Венев. В дигиталната сбирка не е пропуснат и може би най-големият шедьовър в изобразителното ни изкуство, свързан с името на Левски - това е покъртителната картина на Борис Ангелушев "Обесването на Васил Левски". Могат да се видят и други известни платна: "Залавянето на Левски" на Никола Кожухаров, "Левски основава комитет" на Васил Стоилов, "Левски пред съда" на Калина Тасева.
Пощенските марки и монетите
Образът на Апостола е и върху уникални за колекционерите пощенски марки, рисувани за първи път през 1929 г. от Христо Лозев. През 30-те години на 20-и век има издадена серия от 2 марки, които са по проект на Борис Ангелушев. Образът на Апостола се появява и на монета от пет лева, като автор на това изображение е Георги Балджев.
Всички репродукциите в дигиталната сбирка са от албуми и са извадени от изключително богатите фондове на Регионална библиотека "Любен Каравелов".
Напиши коментар