0
Пламен КАЛИНОВ
Утре от 19:00 ч. на сцената на държавна опера Русе ще се играе „Севилският бръснар”- едно от най-забележителните произведения на неподражаемия италианец Джоакино Антонио Росини. Диригент Лоренцо Кастриота, постановка Боян Иванов и хореография на талантливата балерина от балет „Арабеск” Ангелина Гаврилова.
В изключително атрактивния музикален спектакъл ще участват Теодора Чукурска, Александър Баранов, Добромир Момеков, Пламен Бейков, Момчил Миланов, Петя Цонева; Хор и оркестър на Държавна опера – Русе.
Предстоят незабравими емоции на взискателната русенска публика с неповторимото обаяние на музиката на Росини, написана с особено вдъхновение от италианеца след поетия от него ангажимент към музикалния театър в Рим „Аржентина”.
Както обикновено се случва, гениалните прозрения и вдъхновения са съвсем непреднамерени. За тях не се иска особена подготовка и вдъхновение. Просто става така, че творческите решения се появяват обикновено в процеса на работа и постепенно превръщат творението в божия искра, придихание, неподвластно на кой знае какви обяснения и анализи.
Нещо подобно се е случило със създаването на „Севилският бръснар”, след като Росини приема предложението на херцог Сфорца-Чезарини, който поръчал съвсем „на прима виста” на композитора да напише опера за неговия театър.
Композиторът приел офертата и се „навил” да подготви всичко до откриването на карнавала в Рим през февруари. В клаузите било записано още, че авторът ще присъства на репетициите и задължително ще дирижира оркестъра на първите няколко спектакъла. Цялата сделка била на стойност 400 римски скуди, които Росини трябвало да получи едва след третото представление.
Както вероятно забелязвате, не е ставало дума за сюжет, нито за либрето. В оставащите 30 дни до крайния срок Росини решил, че либретото ще бъде по текст от първата част на трилогията на французина Пиер Бомарше „Севилският бръснар, или Напразна предпазливост“.
Речено-сторено, но в музикалните римски общества се заговорило за нечуваната дързост на Джоакино Росини да работи над нещо, което вече е направено от много известния тогава Джовани Паизиело (1740–1816), прочут автор на едни от най-сполучливите и комерсиални, италиански комични опери.
Опитният либретист Чезаре Стербини (1784–1831), с когото Раосини преимуществено работи, прави нещо много оригинално и значително преработва литературния вариант на французина Бомарше. Сатиричният дух на френския оригинал „потъва” в по-релефното описание на героите, за да има музикално-сценичен ефект върху публиката. Майсторът на оперната литературна версия наистина е създал филигранно либрето за една 100-процентово комична опера.
Премиерният спектакъл на „Севилският бръснар“, дирижиран от самия Росини, е на 20 февруари 1816 г. в театър „Аржентина“ в Рим. Публиката приема доста резервирано постановката. През всичките години от онзи 20-ти февруари до днес, това представление винаги има нови и нови сценични животи и се радва на невероятен прием от публиката, включително и от русенци, известни с изтънчения си вкус и особен пиетет към оперното изкуство. Първата българска версия на „Севилският бръснар“ е реализирана през 1922 г. в Софийската народна опера.
Прекрасните мигове, с особено жизнерадостната музика отново ще превърнат поредното представление на „Севилският бръснар” на русенска сцена в мелодичен и неповторим празник на тукашното оперно майсторство. Ще чуем възхитителната мелодика на арии и партии, които крият причудливите нюанси на игривата италианска канцонети. Ще усетим темперамента на едно свежо и неостаряващо произведение, което ще се играе на сцената на нашия музикално-оперен театър.
Приятно гледане и слушане- от завладяващото начало на невероятната Увертюра през всичките слънчеви перипетии и индивидуални партии в операта „Севилският бръснар”.
Напиши коментар