0
В книгата има всичко. Както винаги, Спаска Гацева открива и в най-дребния детайл Голямото, онова, към което се стремим през малкия отрязък време, отредено ни от Създателя. Смисъла, самотата, старостта, любовта, надеждата. Вечните неща. Смъртта, която е умница и винаги крачи пред живите, а не след тях, но и надеждата, че може би със Слово човекът ще се прероди отново? Много жизнен опит, най-трудното е да се защитиш от самия себе си, изповядва тя. И също „Никой не знае колко си нисък, освен самия ти“.
Смисълът на битието? Какъв е смисълът? Дъждът от светулки, когато посееш себе си, музиката, която капе от кавала на слепеца, обичта на пеперудите? Или най-хубавият край за любовта – тъгата, от която се раждат стихове. Те идват от небесния свят, те са стихопад за мъничката женица, която буди нощем изгревите и не спира да си отдъхва, защото има опасност да пропусне грешките, брани думите за важните неща нейното мълчаливо стихотворение. Спаска е скроила живота си с истината, тя е ножицата й. Като всеки търсещ човек тя започва и свършва със себе си. Но трябва да се мине и през болката отляво и отдясно, да се вслушаш в шумоленето на чувствата си като нея, за да загубиш страховете си и да избягаш от хамбара с дребните гризачи. Случва се бъбривата река да заглуши чуруликането на птичките, но винаги има едно самотно минзухарче, което е излязло на протест встрани от магистралата. Спаска е избрала да живее в песента, тя е нейната родина, думите, които й трябват за голямото писане, са малки като хляба, солта и истината. Трудно се постига същината – от сянка до сянка, от припек до припек. Остарях, каквато обещах - с очи навътре и сърце отвън, изповядва поетесата.
Това са само малки фрагменти от „Светла повест“, която аз препрочитам, за да откривам нови и нови пластове. Внушенията са явни и кодирани. Те са специален дар за посветени, които разчитат със сърцето си знаците по Пътя, който е спрял като рисунка върху детския лист. И не се страхуват от раните, които убиват, тъй като сътвореното ще ги надживее.
Христина КОМАРЕВСКА
Напиши коментар