0
„Олово“ от Венко Андоновски, превод и режисура: Ана Батева, сценография и костюми: Мартина Варийска, авторска музика: Стефан Здравески. Участват Петър Стойчев, Ивайло Драгиев /гост/, Слава Георгиева и Златина Никифорова. Премиера бе на 8 февруари в Драматичен театър Ловеч.
Клаустрофобична пиеса сред белотата на тунела към смъртта, където ангелите са същински дяволи в измамната двойна оптика на човешката пресметливост, а виновниците, тревожно разстроени, са богато възнаградени… с вечен покой. Повдигайки булото на измамното първо впечатление, постановчикът на „Олово“ Ана Батева прави ново и ново разкритие – всичко е някаква игра на човека с парите, а жертви са младостта и невинността.
Спектакълът „Олово“ на Драматичен театър – Ловеч, чиято премиера бе на 8 февруари, ще ви остави с пръст в устата. Дълго ще трябва да си припомняте какво точно сте чули и видели в началото. Защото, както в добрите образци на жанра („Обичайните заподозрени“, например), финалът обръща историята, а ние сме се оказали в глупавото положение да вярваме на думи и декларации.
Какъв свят, какви хора?! За тях „цената на достойнството е унижението“, „предметите се придвижват в подбутване, а хората – с пари“. Отношенията между двама приковани към болничните легла мъже, бизнесмен и художник, са всъщност (успешната) история на съблазняването на чуждата любима. Това става чрез измама от типа на Сирано дьо Бержерак и „откраднатото красноречие“, но крайната цел е не любовта, а смъртта, която бизнесменът тайно жадува. На пръв поглед оръдието на престъплението е една възглавница, но всъщност е самото сърце, което неслучайно прилича на пеперуда. След като е толкова лесно за манипулиране, то става опасно като куршум с изместен център.
Нежните сатенени декори и белите болнични халати контрастират с един груб, вулгарен език и още по-безцеремонен финал. Навярно някаква външна криза (Война? Комунизъм? Живот?) е травмирала дълбоко тези герои. Ситуацията е доведена до деконструкция – думите асимитрично прикриват смисъла, лишени са от тежестта на истинността. В този материален свят само реалността тежи като олово и затова има значение.
Сред героите единствено Деян (Ивайло Драгиев) поражда смисъл в хаоса, защото се опитва да открие истината. На пръв поглед той е потърпевш, губещ човек, но в него е и надеждата. А надеждата е последен пристан за сърцата с изместен център на тежестта, които търсят спасението. Но и пораженията след тях си ги бива.
„Олово“ е тежка пиеса в измамни одежди, търсеща светлина в тъмната зала на самотата ни.
Цветан Тодоров
Напиши коментар