0
Инж. Розета Маринова е управител на “Стройпродукт” ЕООД от 13 г. Завършила е ВИАС със специалност “Промишлено и гражданско строителство". Член е на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и е председател на Етичната комисия.
“Стройпродукт” беше отличена с голямата награда “Строителна корона” на завършилото преди дни пето издание на специализираната изложба на фирмите от областното представителство в Плевен на Строителната камара.
- Инж. Маринова, призът “Строителна корона” беше присъден на вашата фирма за цялостна строителна дейност в региона през последните 3 г., а те са едни от най-тежките за строителния бранш. С какво успяхте по-добре да противодействате на икономическата криза от другите строителни фирми в Плевен?
- Освен голямата награда получихме и приз в раздел “Реконструкции” за преустройството на сградата на универсалния покрит пазар. На тези отличия се радва целият екип на фирмата ни, защото постигнахме много през последните 3 г. Успяхме да изпълним и да въведем в експлоатация доста сгради. Реализирахме мащабни обекти в целия регион.
В условията на икономическа криза всяка фирма трябва да доказва себе си максимално реалистично и затова тези отличия са още по-ценни за нас. Успяхме да съхраним екипа си, да запазим професионализма, да работим качествено и на малките, и на големите обекти. Според мен обаче най-важното е, че съумяхме да намерим баланс между оптимална цена, срок за изпълнение и високо качество.
- Един от сериозните проблеми на бизнеса в условията на криза е как да запази висококвалифицираните си кадри. Вие как го постигнахте?
- В “Стройпродукт” от доста години е традиция да съхраняваме своите висококвалифицирани постоянни кадри и да развиваме техния професионализъм. Само с такива хора можеш да изградиш качествено обекти и да стоиш добре на конкурентния пазар. Някои колеги предприемачи използваха възможността да минат на 4-часов работен ден или изпратиха работниците си на трудовата борса, за да си облекчат положението в кризата. Според мен сгрешиха. Част от фирмите в бранша вече не са в състояние отново да съберат кадрите си и да изпълнят мащабен обект.
- Какви са прогнозите ви за развитието на бранша? Има ли опасност вашата фирма да се окаже последният носител на “Строителна корона” в Плевен?
- Състоянието на строителния бранш в момента не е по-различно от цялостното състояние на икономиката в страната. Световната криза се отразява на дейността на всички браншове. Данните от Строителната камара за състоянието на нашия бранш в региона до известна степен са оптимистични. Преди две години в регистъра бяха вписани около 110 плевенски строителни фирми в различни категории. От тях над 80 фирми запазиха своята дееспособност.
Конкурсът “Строителна корона”, който камарата ни провежда през 3 г., естествено трябва да продължи. Той е състезание между конкуренти, които са приятели. Строителния бранш в Плевен го има и продължава да работи и да се развива. Състезание между нас винаги ще има и е нормално по някакъв начин да отчетем – дали на една, или на три години, да отчетем кой как се е справил. Конкурсът е стимул за всеки от нас.
- Но прогнозите на някои от вашите колеги са доста по-мрачни. Има и мнения, че след Нова година доста строителни фирми ще бъдат принудени да прекратят дейността си...
- Наистина има голям спад в инвестициите, на които ние разчитаме и очакваме. Но мисля, че фирмите от нашия регион вече свикнаха да съществуват и с по-малки обеми на работата си и успяха по някакъв начин да се приспособят към кризата. Надявам се до фалити на много фирми да не се стигне. Смятам, че тези колеги, които вече бяха принудени да прекратят дейността си, не усетиха навреме опасностите на кризата. В същото време от пазара отпаднаха и фирми, които не бяха с типична строителна дейност. Някои от тях искаха да се възползват от бума, стартираха мощно с много кредити и след това фалираха. Но тези, които са се наложили на пазара преди повече от 20 г., продължават да работят и ще съумеят да се съхранят.
- С кой проблем не успявате да се справите?
- Един от най-сериозните проблеми в бранша е междуфирмената задлъжнялост. За съжаление тя не се променя през последните 1-2 години и ежедневно ни пречи да работим нормално. Заради нея много договори не могат да бъдат реализирани. Финансовата криза се отрази на някои частни инвеститори, които изпаднаха в несъстоятелност. Държавата също дължи сериозни суми на строителни фирми.
Смятам, че ако банковата система съумее да намери възможност за по-активно кредитиране на фирмите, тази взаимна задлъжнялост може да намалее чувствително. Крачки в тая насока обаче засега не виждам. Все още финансирането, кредитирането, осигуряването на банкови гаранции към фирмите се прави бавно и тромаво. Иска се голяма обезпеченост, а това затруднява много от работещите компании.
Като член на Управителния съвет на Строителната камара и като председател на Етичната комисия смятам, че не успяхме да се справим с един друг важен проблем – да преодолеем дискриминационните условия в тръжните процедури. Постигнахме известни договорености на ниво министерства и други институции, които изготвят тръжни документи, да се премине към типови тръжни условия и договори, за да няма възможност да се дискриминират някои фирми - участнички в търговете.
През миналата година и в нашия регион, и в цялата страна имаше масово обжалване на тръжни процедури, финансирани с общински кредити или по европейски програми. По този начин браншът ни не успя да се възползва в пълна степен от възможностите, които ни дава европейското финансиране. За да съхраним качествените фирми, те трябва да имат възможност за равен старт в търговете и да не бъдат отстранявани за дреболии. Нашата фирма например беше отстранена от една тръжна процедура, защото документацията ни беше сложена в книжни кутии, а не в хартиен плик.
- Ще се промени ли някога провинциалното самочувствие на плевенския строителен бизнес?
- Мащабите на строителството в нашия регион не могат да се сравняват с мащабите в София, Пловдив, Варна, Бургас. Дори в годините на строителния бум фирмите ни не успяха да съберат мощ и да станат конкурентни на национално ниво. Но в същото време плевенски строители работят в много други региони на страната. Имаме достатъчно самочувствие, въпреки че потенциалът ни е по-малък.
Като структура Строителната камара е тръгнала от Плевен преди 20 г. Нашият регион винаги е бил на почетно място в нея.
Напиши коментар