0
Страните от Европейския съюз успяха да постигнат споразумение за реформиране на общата система за предоставяне на убежище. Късно снощи в Люксембург министрите на вътрешните работи се разбраха за нови правила за ускорена процедура по външните граници на ЕС, които ще намалят нелегалната миграция.
Години наред политиката за миграцията е ябълката на раздора в ЕС. Шведското председателство на Съвета на ЕС успя да постигне напредък, който може коренно да промени правилата в ЕС и да помогне на страните с най-голям миграционен натиск.
”Това е историческа стъпка и огромен успех, защото успяхме да обединим толкова много държави зад една обща позиция. Още веднъж показахме, че когато работим заедно, можем да постигнем огромен успех в областта на миграцията. Нашето решение ще подобри действието на т.нар. Дъблински регламент. Ще засилим позицията на страните, отговорни за процедурите за предоставяне на убежище, като в същото време предотвратим злоупотребите с вторични придвижвания в ЕС”, каза Мария Малмер Стенергард - министър на вътрешните работи на Швеция.
За да се облекчат държавите от първа линия, които обработват огромно количество молби на мигранти, се предвижда задължителна, но гъвкава солидарност между страните от ЕС.
Държавите членки ще бъдат задължени да приемат известен брой от тези кандидати за убежище, пристигнали в една от страните членки, подложени на миграционен натиск. Онези страни членки, които откажат да приемат известен брой мигранти, ще трябва да подпомогнат финансово страната, подложена на миграционен натиск. Финансовата компенсация ще бъде от порядъка на 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който не е бил пренастанен от страната под миграционен натиск в друга страна членка.
Този компромис е опит да се постигне баланс между средиземноморските страни, в които първо пристигат мигранти, които биха искали да бъдат пренастанени автоматично в други страни членки, и страни като Унгария и Полша, които отказват да им се налага да приемат кандидати за убежище.
Другият текст, по който бе постигнато съгласие и който бе подкрепен от министрите, задължава страните членки да приложат ускорена процедура - 12 седмици максимално - за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище в центрове, разположени на границите, като това ще се отнася за онези кандидати за убежище, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Такъв е случаят с граждани на Мароко, Алжир, Тунис, Сенегал, Бангладеш и Пакистан, коментира белгийската държавна секретарка по въпросите за предоставяне на убежище и миграцията Никол де Мур. Целта е да се улесни изпращането обратно на тези мигранти в страните на произход и страните на транзитиране.
Германската вътрешна министърка поиска семействата с малки деца да не се подлагат на тази процедура на границите.
Унгария и Полша гласуваха против реформите, но те бяха приети с квалифицирано мнозинство. Унгарският премиер Виктор Орбан нарече споразумението неприемливо и обвини Брюксел, че злоупотребява с властта си.
България и още три страни се въздържаха.
“Ние няма как да сме ангажирани самостоятелно в охраната на нашата граница, която е и европейска граница, няма как да бъдем оставени сами за решаването на този проблем. Точно по тази причина ще гласуваме въздържал се. Ние търсим по-общ подход и по-сериозна подкрепа от всички държави-членки", каза вътрешният министър Калин Стоянов, цитиран от БНТ.
Новите правила за миграцията трябва да бъдат одобрени и от Европейския парламент, преговорите по тях между Парламента и държавите започнат през есента. Целта е те да влязат в сила до февруари следващата година.
Напиши коментар