Стоица Аргилашки
*„Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”
Това не е от мен, а от един велик, може би от най-великите българи. Ако това (в кавичките) го покажем на подрастващите (в едно произволно СОУ), не очаквам голям процент от нашите прекрасни деца да познаят кой е авторът. И не би трябвало да очаквам. И последно, ако ТОВА го прочетат сега в Париж, едва ли ще го приемат като „свободно слово” в ужасния кошмар на френската нация през последните дни. Затова всичко е въпрос на гледни точки. И затова казваме, че настоящето понякога е немилостиво, преди да се превърне в …История.
Иисус и Аллах да се смилят над духа на погиналите в касапницата (между невинните жертви има и мюсюлмани). Не знам дали не преувеличавам, но ми се струва, че българските медии „пресолиха манджата”, или по-точно - посипаха, без да е изобщо тяхна работа, сол в раната заради надпреварата кой по-тарикатски да изтипоса френската трагедия. Защото атракцията е тиражи, зрителска/слушателска аудитория, кликове (интернет), които носят …пари. Нямам обяснение за цинизма на една световно (не)известна журналистка, която написа, че французите си получили заслуженото и арабите им го върнали тъпкано „и заради нас”. С тази хигиена нулева на езика изпращяваме до провинциализъм, достоен за карикатурния сарказъм в „Шарли ебдо”.
"В кой момент тежестта на една новина става по-важна от собствените ти стандарти?", попита след френската случка Дийн Бакет, изпълнителен директор на "Ню Йорк таймс"? Ами, ако изобщо нямаш стандарти? Ако „свободата на словото” прекрачва етични и естетически граници и се превръща в откровено хулене и подигравка?! Ами, ако тези фундаментални човекомразци (с АК47) не са искали да възприемат никога стандартите на свободното слово? Нали са уж натурализирани французи? …може и да не съм прав?!
* Цитатът е от статията „Смешен плач” на Христо Ботев, в. „ Дума на българските емигранти”, 1871 г. Мотото на вестника е: „Истината е свята, свободата е мила!“
Ваш: St.Ar.
пишете ми на: stoitza@abv.bg
Напиши коментар