0
Анауар Шалгин е от Дамаск. Идва преди 23 години в Русе от далечна Сирия. Той е единственият чужденец, който членува в Задругата на майсторите в Русе и България, като по неповторим начин обработва естествената кожа и превръща най-обикновени предмети в красиви произведения на изкуството. Сладкодумен, начетен и много открит човек, Анауар печели бързо приятели и клиентела. Често се занимава с благотворителност, подпомагайки на бежанците от родната му Сирия. С него разговаряме за живота, приятелите и изкуството.
Живот като приказка от Шехеризада
Животът на Анауар Шалгин е като една шехерезадова приказка – пълна с поуки, срещи с различни хора, борба за себедоказване и разбира се - поука. Анауар се ражда в Дамаск, столицата на Сирия, в голямо християнско семейство. Има 5 братя и 4 сестри. Дядо му е активен участник в революционните действия срещу французите през 1946 година, баща му държавен служител, а майка му отлична домакиня, която умее да готви изключително вкусни арабски ястия. От нея Анауар научава тайните подправки и рецепти, с които гощава и до днес близки и приятели.
Кварталът, в който е родният му дом, е част от стария град Дамаск, люлката на човешката цивилизация. „Нашите съседи бяха най-различни – християни, мюсюлмани, арменци, черкези, евреи. Но това, че имахме различни религии, никога не ни е пречело. Напротив, всички бяхме едно голямо и сплотено семейство“, разказва сириецът. „Не ни интересуваше кой и откъде идва, а какъв човек е, какво прави, какви са делата му“, допълва той. „Тогава ни възпитаваха да бъдем морални, никога да не лъжем, а да казваме истината, колкото и трудна да е тя. Моралът, който имахме, всъщност крепеше нашето прекрасно съжителство между съседите. Ако някой имаше проблем, всички отивахме да помагаме. Споделяхме празници, постоянно имаше поводи за събиране – днес е примерно християнски празник, утре пък празнуват съседите мюсюлмани, вдругиден евреите и така – заедно, всички се събирахме да споделим приятелството и общия живот“, спомня си Анауар.
Не е виждал с братята и сестрите си от 2010-та, войните разрушили всичко
Дори родната му къща била полусрутена от военните действия. „Външни политически интереси доведоха Сирия днес да е в това положение“, обяснява Анауар Шалгин. Неговите братя и сестри се пръснали да живеят из различните кътчета на родината му, като само най-малката останала в Дамаск. Не са се виждали от 2010 година. Единствен той събира кураж и решава до пробва късмета си по света. Обикаля Европа и голяма част от Азия. През 90-те години идва на гости на свой братовчед, който живее в Русе. И открива, че градът много му харесва. Връща се обратно в Сирия, но след една година и половина там, взема окончателното решение да заживее в крайдунавския град. Тук го омагьосват зеленината, прекрасните паркове, реката, сградите, архитектурата. Но най-вече приятелски настроените хора, топлото отношение на русенци към него и, разбира се, погледът на една прекрасна жена, която по-късно става негова съпруга.
Помни мъдрите думи на баща си: Когато се ожениш, трябва да избереш или да си щастлив, или да си прав
„В България усетих, че все едно съм си у дома. Тук хората са топли. Когато имаш такъв кръг от приятели, хора, ти започваш да се чувстваш у дома. Това става с годините обаче. Първо човек трябва да уважава себе си, после традициите на съответната държава. Ще ви дам следния пример. Моята родина е като моята майка. В Сирия съм роден, обичам я, както човек обича дълбоко, със сърцето си своята майка. А България за мен е като жената, като съпруга, без която не можеш и която не само обичаш, но и уважаваш“, споделя Анауар. Вече 15 години е заедно със своята любима жена, а родителите й го приемат като техен син. Казва, че тя го е научила на търпение. „Баща ми ми казваше следните мъдри думи, които спазвам и до ден днешен - когато се ожениш, трябва да избереш едно от двете неща – или да си щастлив, или да си прав“. Тук, разбира се, прихваме да се смеем и двамата, защото знаем, че думите на баща му са абсолютната истина за оцеляването на един брак.
„Връзката между мъжа и жената е като алхимична формула. Да слагаш точно подходящите неща, за да стане сполучлива, страхотна връзка. Ако видиш, че някоя съставка разваля рецептата, трябва да я махнеш, за да може да се получат нещата. Когато обичаш даден човек, трябва да го приемеш с неговите недостатъци. Да не ги казваш и да не се фокусираш върху тях. Всички си имаме кусури, но не бива те да са най-важните. Защото този човек има преди всичко много хубави качества и точно те са най-ценните“, обяснява сириецът своята философия за любовта.
„Приятел означава да можеш да съблечеш душата си гола пред него, а не колко години го познаваш този човек“
Докато говорим сладки приказки с Анауар, в ателието му влизат и излизат любопитни клиенти. Прави ми впечатление, че с повечето хора сириецът се познава добре и си бъбрят като стари приятели. После го питам дали с всички се държи така. „Ами аз мисля, че човек трябва да е добър и да приема нещата от хубавата им страна. Ето, когато се разхождам в парка, аз виждам паднал клон, но не това е най-важното за мен. По-хубаво е да се насладя на зелените гледки, на красивите цветя, на цялата красота на природата. Така е и с хората. Аз ги посрещам с усмивка, говоря приятелски с тях“.
Най-верните му приятели са българи и Анауар казва, че и посред нощ да му звъннат, тръгва да помага, ако има проблем. Даже когато се събрал със своята съпруга, й казал, че неговите приятелите са своеобразна червена линия. Че за тях дава всичко и тя трябва да го приеме. Днес и тя също е приятелка с тях и се неразделни по празниците. „Приятел за мен означава да можеш да съблечеш душата си гола пред него, а не колко години го познаваш този човек“, убедено казва Ануар и допълва, че тайната на добрия, щастлив живот не е в материалното и в предметите, парите, които притежаваме. А в общата хармония между семейство, приятели, работа.
„Животът е една верига от семейството, приятелите ти и работата, която правиш. Ако една брънка в тази верига се скъса, положението става зле. Не можеш да имаш пари, а да нямаш приятели. Но не е хубаво и когато имаш приятели и нямаш никакви пари. Тази верига е неразделна, ето това съм осъзнал в моята житейска равносметка и за нищо, което се е случило в моя живот, не съжалявам“.
Как се готви ориз по арабски – само в тенджера, без никакви фурни!
Анауар често събира приятелите си и ги гощава с арабска кухня. Казва, че българите правят ориза като каша, а при сирийците всяко зрънце трябва да се дели. Питам го за рецептата за ориз по арабски и виждам как сириецът се въодушевява. Веднага се втурва да ми обяснява как оризът трябва да се готви само и единствено в тенджера, никакви фурни. „Първо фидето се запържва с масло до златисто, оризът трябва да е от хубав сорт, да се накисне с топла вода няколко минути, за да се махне брашното, да се измие. Оризът се прибавя към фидето и се налива вода само 2 пръста над ориза. Слагат се подправки на вкус и се вари на тих огън до готовност. Покрива се с кърпа за 7 - 8 минути и ще видите, че всяко зърно е отделно, няма каша.“
В трудните времена на 90-те работи като фризьор в Русе
В трудните житейски моменти сириецът се успокоява, че всеки човек рано или късно се сблъсква с проблеми и неприятности. Тогава се съсредоточава в изкуството. „Аз правя това, което е по сили ми. В трудните времена през 90-те години работех като фризьор в Русе, имах изкарани курсове за коафьор в Дамаск“. Когато идва в крайдунавския град, открива свое студио, печели много награди. За 6 години си създава трайна клиентела.
Хоби или изкуство: Да извайваш кожата с ръце
В един момент у него се заражда идеята да започне да обработва художествено кожа и да прави различни предмети. В свободното си време развива своето хоби и така се ражда изкуството на Анауар Шалгин, което изумява българските майстори от Задругата. „Аз съм майстор на художествена обработка на кожи и това което правя не съм го научил от никой. Аз съм автор, аз го обработвам. Беше трудно в началото, но сега съм единственият в България и Европа, имам авторски права върху стила, който правя. Хората се впечатляват, не са виждали такова нещо. Младите хора не искат да го работят, много харесват да наблюдават процеса. Но нямат това търпение, което е нужно. Не обичам да копирам, да има масово производство. Обичам да измислям моделите си, да ги правя така, както се раждат във въображението ми. Изкуството е в кръвта ми“, обяснява Ануар.
Той обича да чете историята на България, знае много. Питам го защо има такъв интерес. „Исках да науча повече за мястото, където живея. Това е знак за моето уважение към българите, да знам и да разбирам тяхното минало. Да вникна в обичаите и традициите. Важно е за мен като човек, това ми помага по-лесно да се приспособя към средата“.
Любимите места в Русе – Розариума в парка и гледката към Дунава
Ануар обича да разглежда красивите сгради на Русе, да обикаля с часове парковете, да наблюдава шадраваните и хората край тях. „Моето любимо място в Русе е Розариума и после гледката към Дунава. Стигам до извода, че много малко грижи им трябват на хубавите неща в града, за да станат още по-хубави. Мой познат ме покани във Венеция, там можех да имам добър доход, да направя ателие. Но не можах да замина. Русе ми е любим град, защото откакто съм дошъл, душата и сърцето ми са тук. Ако ходиш от рай в рай и няма хора, приятели, няма да останеш в този рай. Най-скъпите ми хора са тук, в Русе – съпругата, нейното семейство, което е и мое, приятелите ми. Това е моето място, моята родина“ , категоричен е Анауар.
Излизам от ателието му със странното усещане, че понякога можеш да чуеш най-ценния съвет точно от устата на един чужденец. И че през призмата на неговите очи, виждаш твоя роден град по един съвсем магичен начин. Досущ като в приказките.
Напиши коментар