0
Пламен КАЛИНОВ
Да издадеш книга с криминален сюжет в морето от бестселъри на подобна тематика, да конструираш героите си и повествованието си в Русе, като направиш препратки към едно столетие и няколко световни дестинации. Да бъдеш стриктен в детайлите, защото пишеш за неща, хем измислени, хем правдоподобни, за да съществува интригата от първия до последния абзац в книгата. Да накараш старите русенци да се усмихват от автентичния дъх на вече липсващия град, със слънчевото очарование и възторжения му икономически и културен просперитет от първата четвърт на миналия 20-ти век - всичко това е едно наистина невероятно приключение и аз съм сигурен, че Валентин Христов истински се е забавлявал и измъчвал, разбира се творчески, докато подрежда пъзела в криминалния си роман „Убийство в събота вечер” - книга, събрана в общо 270 страници (заедно с благодарностите, титулните обозначения и необходимите знаци за авторско право!).
Първоначалният подход към четивото, признавам си, беше нихилистичен. „ Защо пък точно в събота вечер?” - рекох си. „Не ми звучи продаваемо, познато е, смислово сивее върху сиво обагрената в загадъчен, утринно-вечерен цвят корица, по която се процеждат струйките от кръвта, вероятно на немотивирани и заплетени убийства. Сигурно ще е някаква провинциална боза”. Така си помислих, и все пак, светлинките в прозорците на панелните блокове от корицата, искриците на тази неразгърната още история ме придърпваха изкусително. Защо пък да не прочета книгата, ей така - за разсейване, и по-скоро за забавление в скучната политическа, но достатъчно изнервена житейска въртележка - това ми бяха аргументите, но се оказа нещо съвсем друго.
Усещането за двойственост и недоразумение със самия мен беше само до отварянето на книгата, след което ми трябваха усамотен СЪБОТЕН следобед и няколко часа от вечерта, за да „нагълтам” на един дъх сътвореното от журналиста - белетрист (може и обратното: белетриста - журналист) Валентин Христов, който, съвсем спокойно мога да го напиша, притежава качествата на страхотен разказвач на криминални истории, със завършена фабулна автентичност и логична последователност при подреждането на пъзела от загадки.
Фрагментирането на вътрешно смисловите преживявания на отделните герои, филтрирани през разсъжденията на комисар Димов и оставени на фантазията на читателя, правят това повествование много компресирано, изключително симпатично и разпознаваемо в човешката измеримост на историята/историите в тази книга. Всеки персонаж има своя белетристично-криминална трактовка, живее пълноценно и ненатрапчиво в собствената си мелница от преживявания и е същевременно в мелницата на живия живот, такъв какъвто го познаваме и го „консумираме”, и го подреждаме в настоящето, ден подир ден, буквално „удавени” в криминални новини „под път и над път” и преситени от насилие, което прозира в репортажите и почти във всяка глътка живот под прожекторите на новините.
Страхотно е хрумването на автора събитията да се проектират от началото на миналия век до наши дни, без това да ни откъсва/дистанцира нито за миг от ДНК-веригата на повествованието, в което се трупат нови и нови, напълно логични и мотивирани въпроси, както и желанието да стигнем до отговора им на всяка цена. А всичкото това те кара единствено и само да четеш и да четеш, и да четеш… до свършека на света, само и само да си наясно защо и как се случва всичко в книгата. Ето тези неща движат фабулата - според мен, те са скритата и невидима пружина в часовниковия механизъм на криминалния роман „Убийство в събота вечер”. Дати, стриктен календар и цветен калейдоскоп от натрупвания и мотивации, осигуряващи безпощадната логика в поведението на героите във всяка една отделна история, която пък се намества в цялостния градеж на романа.
Нишките на повествованието са толкова умело и търпеливо изпридани от автора, че неусетно напластяват една наистина автентично златна (чиста проба!)/продаваема история за „цената на златото” (в кавички е, защото има такъв роман от Генчо Стоев). В нашия случай са разнищени и анализирани през криминално заплетената интрига животите, любовните трепети, пораженията, възходите, паденията, възторзите, радостите, предателствата, целият спектър от опасни и градивни страсти на някогашни и на сегашни, съвременни русенци - хора с различен социален статус, с различни морални и естетически ценности и потребности, етнически различни, но толерантно странни и любопитни като персонажи в божествения миксер на пълното ни с греховност и възвишеност човешко битие.
Някои от персонажите са оплетени, дори приковани с веригите на наследствеността към потомствената мотивация да предусещат с фибрите на съзнанието и на телата си онази недоловима, но опияняваща физическа топлина на благородния метал. Тайнството е в силата, която златото носи като знак за обществена принадлежност, за пълноценност, за богатство чрез безграничната власт на парите, които мотивират свръхчовешкото, извънземното, хищническото надмогване над страховете и задръжките. Защото златото винаги е било и ще бъде фундамент на мъките и на страданието, на преминаването през огън и вода, за да си купим необходимото обществено уважение и дори възможността да властваме напълно демократично над другите. Богатството е своеобразна наслада, опиянение от върховния миг, в който банковата сметка и славата стават фактори на собствената ни съдба, на избора да бъдем над всичко и над всички с могъществото на парите си. Дали обаче е точно това? Откъде извира и в кое море на справедливостта се влива интригата на закодирания свободен избор да подчиним божествените дадености и положителните си качества единствено и само на стремежа да имаме повече от другите или да намерим някакъв начин да спечелим пари, за да сме щастливи в любовта, да се радваме на деца, с които Бог ще ни дари, ако имаме достатъчно пари да си платим тази радост?
Няма да правя „дисекция” на всеки един от героите в книгата. Би било неуместно, не е и търговски оправдано. Ще споделя обаче, че те са много плътни, непоклатимо мотивирани, на моменти са свръхчовеци и блестят в светлината на златните си ореоли, като, дори на моменти са симпатични в патологичната си ненормалност и стремежа на всяка цена да бъдат себе си, докато се оглеждат в огледалните отблясъци на стореното зло, за да бъдат непременно богати.
Валентин Христов доказва за сетен път, но по свой много оригинален начин, че правдивото художествено внушение не може да се постигне, ако разказваш на читателя блудкава и немотивирана история. Затова „Убийство в събота вечер” започва от дълбоката ледена прегръдка на земята на Якутия, която и до днес е мястото, където се добиват и обработват 30 на сто от елмазите/диамантите на планетата. В заключение ще кажа само, че успешният път на тази книга до сърцето на читателя е предопределен от автентичния сблъсък между гъвкавия журналистически подход (професионализъм трупан през годините), филигранното чувство за ритмика на белетриста и търпението на мъдреца да разказва класически изчистено, без излишни украшения и експериментиране с думата, фразата, изречението. На моменти Валентин Христов направо е използвал прекрасни журналистически похвати и репортажно-иносказателния език на т.нар. „трето, вътрешно око” към описваните събития в романа и от това книгата е акумулирала експлозивност, брилянтно „пипната” прозорливост дори и в епизодичните герои, като примерно шефа на специалната група/отряд за борба с престъпността, който, о, богове, се казва КАЛИНОВ (?). А ченгето Димов е в десетката на един много земен герой, защото е ченге от кръв и плът, с положителните си качества и способността да се бунтува искрено дори и срещу блудкавото кафе в машината, чийто сандък и до днес е вляво от входа, по коридора към западното крило на полицията в Русе. Не знам кой е прототипът на Димов, но съм убеден, че е ченге на място, което обича да усеща мириса на сезоните в Русе и да намира винаги преди сън време за света на книгите… "Димов не разкриваше това никому, но без книга не го хващаше сън…” - пише авторът за своя главен герой.
По-нататък е Ваш ред, прочетете този роман за да усетите Русе по нов, релефен и неподражаем начин. Което ще Ви накара да се усмихнете, защото вече имаме прекрасен литературен еквивалент на четиво от висшия пилотаж, с висок волтаж в криминалния жанр.
Напиши коментар