Възможно ли е бойкот на пазаруването от големите хранителни вериги и таван на надценките да свалят цените на храните? Бойкотът на големите хранителни вериги започна от Хърватия и обхвана почти всички балкански страни. На 13 февруари е насрочена такава акция и в България, като в нейна подкрепа се обявиха и политици като Мая Манолова.
У нас политически формации внесоха законопроекти за държавно регулиране посредством въвеждане на таван на цените или надценките.
„Няма да се включа в бойкота на хранителните магазини, защото не смятам, че е правилно насочен. Като погледнете кой го организира, може да се каже, че е чисто политически или движен от такива идеи. Второ - това, което те предлагат, няма как да работи. Точно обратното, това води до по-високи цени и до проблеми във веригите на доставки. Най-много да предизвикат допълнителна криза, която пак ще платят гражданите.” Това предупреди пред NOVA бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
"Солидаризирам се с акцията, но не считам, че тя ще има ефект", смята и Славчо Петров от Федерацията на независимите синдикати в хранително-вкусовата промишленост към КНСБ. Ако за ден не се пазарува в дадени вериги, те ще претърпят някои финансови загуби, или по-скоро ще имат по-малка печалба. "В края на краищата човек, който за месеца си е заделил даден ресурс за хранителни продукти, вместо на 13-и, ще ги купи на следващия или по-следващия ден. От бойкота всички ще бъдат ударени", е мнението на Петров.
Той обърна внимание на това, че предложението да има таван на цените е едната страна на въпроса. Вторият въпрос е колко прекупвачи има по веригата на доставките от производителя до клиента - всеки по този път калкулира разходи и печалби - оттам се качва цената на едно нещо няколко пъти, коментира той. Единият изход е обединение на производители, които да си имат собствени изкупвателни организации, които директно да се свързват с веригите магазини, посочи Петров.
"Веригите държат 34-35% от пазара и ако се приложат идеите за тавани на цените, ще фалират доста от малките магазинчета. Не е работа на бизнеса да прави социална политика. Работа на държавата е да помогне на определени социални групи", обясни Дацов.
Той посочи, че в Унгария, където е бил наложен таван на цените, те са се увеличили със 100%. „Страната е с най-високия ръст на цените в цяла Европа”, обясни още финансистът.
Според Петров държавата трябва да се намеси при определянето на цените. Синдикалистът допуска, че има картел при хранителните вериги. Дацов обаче подчерта, че има доклад, който сочи, че не са намерени доказателства за съществуването на картел.
Способи като еднодневни протести и намеса на държавата в пазарните отношения и веригите на доставка няма нито икономическа, нито пазарна логика да постигнат понижаване на цените и промени в полза на крайните потребители в дългосрочен план. Това смятат от онлайн платформата „Ние, потребителите“.
Според тях подобен бойкот по-скоро може да навреди на потребителите, като доведе до дефицит на стоки, оттегляне на инвеститори, намаляване на конкуренцията и спекула, която от своя цена води до повишаване на цените. Може да се наблюдава и влошаване на качеството или намаляване на количеството в опаковката. Евентуални загуби на търговците отново ще рефлектират върху крайните клиенти, предупреждават от „Ние, потребителите“.
Работещ подход с широк хоризонт е трайна промяна в потребителското поведение – клиентите е добре да планират консумацията и своите покупки, да не се влияят от промоции за необмислени сделки, да пазаруват директно от производители и да бъдат информирани.
Участието на държавата ще бъде полезно в посока стимулиране на производителите, контрол за евентуално наличие на картелни споразумения и насърчаване на лоялната конкуренция.
Напиши коментар