Шепотът на тревите в авангардната есен на една традиция в Русе

Пламен КАЛИНОВ

За 17-и пореден път Русе и ПП „Русенски лом” бяха домакини на традиционния вече Арт-симпозиум „Ломея”, който събра за една прекрасна творческа седмица 13 творци: Давиде Бинями и Педро Бианкини (Италия), Матиас Рот, Рикарда Валхойзър и Щефан Винклер (Германия), Николае Велчов (Румъния). Специален гост на „Ломея 2016” от националния фестивал „Процес – Пространство” бе Мария Каузларич (Сърбия). Участник, който изпрати свои творби за „Ломея”, но не успя да дойде в Русе, е Бистра Льошевалие (Франция). Българските участници бяха: Пенка Минчева, Севдалина Кочевска, Нина Лишовска-Тодорова, Димитър Грозданов, Иван Ушев и Мирян Колев.

Творчески инициатори на изложбата са изкуствоведът Димитър Грозданов и художничката Пенка Минчева. Симпозиумът се провежда под егидата и с помощта на ПП „Русенски лом”, като домакин на проявата е русенската Дирекция на природния парк, с подкрепата на Изпълнителната агенция по горите при МЗХ. Както всяка година, така и тази домакините бяха безупречни в организацията и в осигуряването на идеални условия за работа на творците, които работиха в новата база- уникално красивия Природозащитен комплекс на ПП Русенски Лом в с. Нисово.

Симпозиумът започна на „високи обороти” още във вторник, 21 септември, когато в художествената галерия се проведе интересна дискусията-разговор, наречена „Паралелни вселени, Квантова физика, нишки ножици и лепило”, предложена от Рикарда Валхойзър (Германия).

А сега, внимание! - влизаме репортажно в Пещерата в село Писанец, северно от виадукта, където в 19:30 ч. в сряда - 21 септември, във върховия залез на слънчевия диск, като продължение на оранжевата, алено-червена панорама в небето, започна програмата от звук, светлина и артистичен диалог с прииждащата тъмнина. Този страхотен спектакъл беше подготвен от Мирян Колев. Беше наистина вълнуващо. Закъснелите лястовици, приютили се в прелетния си път на юг, може би само за една нощ в пещерата, изпяха на „прима виста” в пърформанса своята лястовича прощална песен на есента. Изненаданите птици извиха красива дъга над отвора на пещерното гърло и пригласяха с живи трели на авангардната музика. Мислех си през цялото време за особената връзка на съвременния свят с природата, за вписването на един компютър, няколко синтезатора и програмираната електроника в каменната утроба, където ние - човеците от 21-и век, искахме да открием нещо свое. Много съкровено и същевременно много логически подредено в хаоса от иначе неподредените ни и винаги забързани емоции.

На връщане, в колата инж. Цонка Христова, директор на ПП „Русенски лом”, сподели: „Получи се хубав празник, защото бяхме истински сред истинската природа. Времето беше с нас, имахме залез като по поръчка и една чудесна и разбираща публика. Като прибавим и звуците от природата, в съчетание с хармонията на едно модерно музикално виждане, спектакълът си струваше усилието”. Така си беше, имаше хармония, която ме нагнети със зареждащо очакване за съботния ден, когато Арт-симпозиумът трябваше да покаже продукцията на творците в урбанистичната атмосфера на модерния природо-защитен комплекс на ПП „Русенски лом” в с. Нисово.

И отново прекрасно и щедро есенно слънце. И скали, които поглъщаха крехката човешка енергия, този път впрегната мисловно да разгадава символите на интересни хрумвания и художествени търсения на тема „Какво крият тревите”. И, съвсем откровено, без грам приповдигнатост, тази есен „Ломея 2016” може би най-после широко отвори вратата на човешката дързост в търсене на скритите кодове на Третото хилядолетие. Да, участниците в симпозиума и този път успяха да се „впишат”, всеки по свой начин, в ритъма на прекрасната природа и в багрите на живописната есен. Но сега, в обзора на показаното от тях и в опита да осмисля видените и „преживените” инсталации, ми се струва, или по-скоро съм убеден, че тазгодишният арт-симпозиум беше доста високо над земното притегляне. Това творческо събиране извади от шепота на тревите неподозирани, поне за мен, посоки за ново движение на човешката мисъл към съвършеното преоткриване и разбиране за света. Видяното подсказа нови посоки на овладените, но свободни творчески усещания и разбирания за вечността, която се филтрира нееднозначно през индивидуалността на всеки един от нас-творци, зрители, предубедени и непредубедени анализатори и коментатори на модерния арт.

Инсталации като „Арфата на тревите” на Вeргиния Пенчева; „Синята трева на Хатшеспут” - Хатшеспут е първата жена-фараон в Египет, на Димитър Грозданов; „Бурен” на Иван Ушев; невероятните огледала и пропукващите мисълта „космически яйца” на Николае Велчов (Румъния); Загадките в тревния килим „Криене/разкриване” на Щефан Винклер и Рикарда Валхойзър; „Стъпки в тревата” на Пенка Минчева; „Перископите” на двамата италианци - не мога да изброя всичко, защото няма да ми стигне вестникарско място. И въпреки ограниченията на редакторската матрица, ми се иска в края да спомена нещо интересно, направено от инж. Цонка Христова и инж. Милко Белберов (създател на „Ломея”) - двамата показаха своя инсталация, наречена „Гората на степите” - или инженерно-творчески прочит на „Дървото като алтернатива на тревата”. От творческата колаборация на тези иначе брилянтни познавачи на гората, на нейната флора и фауна научих, че хмелът е… трева(!), което се оказа съвсем нова и екзотична „бира” в хербария ми от крехки и почти нулево недостатъчни познания за природата.

Есента ни даде прекрасно време, организаторите бяха гостоприемни и щедри, зрителите - очаровани. Стана прекрасен симпозиум, обещаващо интелигентен и красив, авангарден и много разбираем, защото всичко беше искрено и неподправено, като невероятната красота в ждрелото на Русенски лом.

20-25 септември, 2016 г.

Русе-Писанец-Нисово-Русе. Със съдействието на ПП „Русенски лом”