0
Ако има повишаване на цената на хляба, то би било следствие на повишаване на цената на труда. Нулевият ДДС на брашното не означава замразяване на цената. Това заяви председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева пред БНТ.
Българският хляб се произвежда от българска пшеница, каза тя. По думите й не се използва украинско зърно, защото, когато една продукция не отговаря на фитосанитарните условия, тя става рискова за преработвателя, защото е възможно да се зарази цялата среда в предприятието. А да се изчисти то от микроорганозмите, е толкова трудно и скъпо, че е по-изгодно да се бутне сградата.
"Внос на украинско брашно в България няма и внос на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма", заяви тя.
Кукушева уточни, че ако допреди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е ползвала основно за фуражи, защото украинските продукти не отговарят на нашите изисквания за фитосанитарен контрол. И посочи, че в момента България има излишък от 1 200 000 тона пшеница, която миналата година по това време е била с два пъти по-висока цена.
"Днес вече е с ниска цена, няма търсене, защото се отвориха коридорите към един огромен пазар, който беше наш пазар - това е турският и арабският пазар, и колегите с реколта 2022, която не е реализирана, трупат огромни загуби, защото съхранението е свързано с енергийни разходи", поясни Кукушева.
Тя подчерта, че този проблем може да бъде решен в диалог с изпълнителната власт. Уточни, че силозите на мелниците са пълни още от август, септември до жътва 2023 г.
"Ние купихме пшеница на много по-високи цени, но това е борсова суровина", заяви тя.
Според зърнопроизводители обаче у нас няма механизъм, който да следи каква стока влиза в страната от ЕС. Разчита се на анализи, които са направени в други държави.
В "Денят започва" Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите заяви, че това, което притеснява българските зърнопроизводители и част от европейските, е вносът, който влиза в Европейския съюз.
„Като се внесе стока от Украйна или трети страни, стоката остава в България, не стига до страните, които имат нужда, и това определено води до сътресения на пазара“, каза Жекова.
Българските земеделци настояват да имат яснота какво влиза в страната, къде се съхранява, как се преработва и как излиза от България.
Напиши коментар