0
"Литаско" - регистрираното в Швейцария търговско подразделение на руската компания "Лукойл", не е получавало оферти за "Нефтохим Бургас" и не преговаря за продажба на рафинерията. Това са съобщили за "Bloomberg" от "Литаско", дружеството, което управлява различни активи на "Лукойл" в Европа, предава БНР.
Позицията идва след заявление на финансовия министър Асен Василев пред в-к "Financial Times", че под натиск от българското правителство "Лукойл" е започнала процес на продажба на "Нетфохим"- Бургас и има интересуващи се купувачи.
От "Литаско", която е мажоритарен собственик на българската рафинерия, изтъкват, че са швейцарска компания и не са назначавали публична или частна организация да търси потенциални купувачи. В позицията се допълва, че по европейското законодателство намеренията за такава покупка се обсъждат първо между заинтересованите страни, а след това с държавата, където се намират активите.
Твърдението, че "Лукойл" не търси купувач за рафинерията край Бургас, е тревожно и говори, че компанията ще направи сделката непрозрачно - в един момент те просто ще обявят новия собственик. Това заяви енергийният експерт Иван Хиновски пред БНТ.
"Една непрозрачна продажба на "Нефтохим" ще замете редица сделки, неясни за българското правителство. Затова ние от години наред предлагаме Министерският съвет да въведе специален режим на управление на "Нефтохим", както направи Италия с рафинериите на "Лукойл". Това щеше да е възможност да се изсветли цялата им политика през годините".
Дали продажбата на рафинерията ще се отрази на цените на горивата, зависи от новия собственик, смята Хиновски.
"Ако той следва европейските стандарти на прозрачност и спазва нормите на рентабилност без свръхпечалби, не би трябвало. Неясно е бъдещето на цените на петрола след войната в Близкия изток, но според мен няма причина за покачване на горивата в България".
„През последните 10 години „Лукойл“ провежда мащабна стратегия в цяла Европа за разпродаване на някои от активите си, особено тези, които са свързани с преработка на суров петрол или продажба на горива на дребно“, каза енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров пред bTV.
Той посочи, че в момента „Лукойл“ е получил един специален подарък още от май 2020 година, а именно дерогацията.
„Наш анализ от края на август показва ясно, че „Лукойл“ е генерирал близо 3 милиарда долара свръхпечалба през последните 18 месеца на базата на тази дерогация, защото всъщност продава горивата у нас при марж на печалбата между 50 и 35 ст. на литър“, посочи Владимиров.
По думите му „Лукойл“ получавал преференциално третиране от българските власти и по този начин се образувал монопол върху пазара на горива у нас най-вече на пазара на едро.
Владимиров посочи, че в момента върви наддаване между различни групи, които имат интерес към рафинерията. „Тя е в много изгодна позиция заради дерогацията. Цената на рафинерията в момента е много по-висока, отколкото би била без дерогацията“, посочи Владимиров.
„Най-големият парадокс е, че ние от тази дерогация не сме видели голяма полза. В момента цените на горивата у нас на едро преди данъци и такси са между 5-7% по-ниски от средните в Европа“, каза той.
По думите на експерта миналата година, когато беше поискана дерогация, не беше представен никакъв аналитичен доклад или някакво становище.
„Всички твърдения, че не може да се замести бързо руският петрол, са просто неверни. Не стъпват на факти. Наш анализ, който ние публикувахме в края на август, показа, че рафинерията може да оперира с над 20 различни сурови видове петрол. Твърдението, че трябва да се инвестират 500 милиона лева в замяна на руското гориво, просто не е вярно. Разбира се, отнема техническо време, ако трябва да се замеси 100% от руския петрол. Но за голяма компания като „Лукойл“, която има доставчици на суровини от много различни места, не мисля, че ще е проблем да замени руския петрол“, заключи Владимиров.
Иван Хиновски обясни, че наложената такса за пренос на руски газ през България представлява акциз и заяви, че страната ни има суверенното право да го налага.
"Този акциз идва доста късно, трябваше да бъде наложен още от министър Николов през 2021 г. - тогава имаше всички основания да се промени таксата, защото цената на газа беше висока".
Газопроводът "Турски поток" изпитва ликвидни проблеми, а постъпленията са недостатъчни, коментира още експертът.
"Нямаме икономическата картина на този проект - разходи и приходи. В момента нашето правителство се опитва да подобри финансовите потоци на "Булгартрансгаз", а тези акцизи отиват в бюджета. България до голяма степен компенсира един проект, който беше наложен от Русия и "Газпром".
Дори да има арбитраж по случая, политиката върху енергийни продукти и услуги е суверенно право на всяка страна и финансовото министерство може да представи точен анализ защо акцизите се налагат точно в този момент, каза още Хиновски.
Напиши коментар