0
Пламен КАЛИНОВ
На брифинга в петък, преди премиерата, Ангелина Гаврилова, която е хореограф на балета на „Севилския бръснар” сподели: „Никой от прекрасните певци в тази постановка не каза „Не мога, или няма да го направя”, дори когато трябваше да пеят, докато се движат върху столовете- единствения ни декор на сцената.”
Запомних този детайл от признанието на талантливата хореографка. С голяма доза любопитство, и с (не)малко вътрешни резерви, тук пък аз си признавам, влязох в Операта, озадачен от мисълта за декорите - столове, и пришпорен от нетърпението да видя балетния двойник на прочутата опера, в съчетание с любими арии и познати фрази от гениалните партитури на „Севилския бръснар”.
Джоакино Росини е от малкото композитори-класици, които в състояние на свръхнапрежение са били способни да напишат произведение, достойно веднага да влезе в музикалната съкровищница. Нещо такова се е случило със „Севилския бръснар” преди 200 години - Росини написва операта за около 10-12 дни, но не това е най-важното. Двете столетия след „раждането” на „бръснарската” комедия се превърнаха в прекрасен повод нашите експериментатори да посегнат смело и отговорно към музикално-балетната и версия, нещо, което се прави за първи път в света. Талантливата Ангелина Гаврилова с усмивка призна на брифинга и още нещо - че върху несъмнено филигранно изработеното бижу, което видяхме в събота, всички са се трудили в сгъстени и доста компресирани срокове, като това не им е попречило да се забавляват и в същото време много добре да осъзнават, че цената на изпитанието си струва неимоверните усилия.
Да, те наистина са успели да изваят спектакъла точно така, както го искат и без излишни капризи, затова не мога да не споделя достоверността на огромната любов, която получиха заслужено от взискателната русенска публика. Не съм слушал доста отдавна толкова аплодисменти в залата на Операта. Много и заслужени овации, избухващи ръкопляскания дори в кратките паузи между отделните арии. И притаен/прикован дъх от танца на човешките тела, които бяха обладали сцената, за да наситят драматургията на произведението по един особен начин със смайващо „силов” (в добрия смисъл на понятието) балет. И понеже знам какво прави Ангелина Гаврилова, когато танцува своите си неща в „Арабеск”, и понеже имах щастието да я интервюирам преди година за хореографията на „Тишината в мен” в спектакъла „Откровения”, също на нашия русенски балет, бях наистина поразен от това, което видях в балетния двойник на „Севилския бръснар”. Как го е измислила и как го е „смелила” през тялото си, за да го „имплантира” след това в 15-те прекрасни момичета и момчета от трупата, си знае само и единствено Ангелина. Поздравления за смелостта и таланта, за изтръгнатата „тишина” чрез пластиката на човешкото тяло от иначе бравурните арии в легендарната комедийна опера. „Севилският бръснар” вече има нова трактовка и благодарение на балетната си версия е станал класика с „ново” лице, шедьовър от друго поколение мислене за операта и балета и за синхрона/симбиозата/ единението между тези две изкуства. Неща, за които непрекъснато говори и воюва директорката на Русенския балет примата Силвия Томова.
Идеята да се представи популярното и обичано оперно заглавие с необичаен танцов прочит, без да се нарушава сюжетът и музикалната драматургия, е изцяло на артистичния директор на ММФ „Моцартови празници“ Христина Ангелакова. Световната оперна певица вече няколко последователни години развива тенденцията да се подготвят за фестивала в Правец атрактивни спектакли, с оригинално съчетание на различни видове изкуства. Впечатлена от постановката на балета „Спящата красавица“ на русенския балет, Христина Ангелакова покани режисьора Боян Иванов да постави „Севилският бръснар“ с Русенската опера специално за Моцартовите дни през това лято. Боян Иванов е от малкото театрални режисьори у нас, със сериозна музикална подготовка, което му дава възможност да реализира успешни творчески проекти чрез смесването на различни сценични форми – танцов театър, опера, балет, видео мапинг. “Севилският бръснар” е точно такъв опит. Заедно с хореографа Ангелина Гаврилова екипът от певци и танцьори съвсем майсторски направи нова амалгама между класическото произведение и модерния танц.
И още нещо впечатляващо. Изчистената, съвременна линия в дрескода - гардеробът на постановката, за чието стилно присъствие на сцената се е погрижила художничката Яна Дворецка.
Ето и другите участници в знаменитото (пред)премиерно (преди Правец на 17 август, от 20.00 ч.) русенско представление на „Севилския бръснар”: Диригент маестро Карло Донадио от Италия, гост-солисти Петя Петрова в ролята на Розина, Алек Аведисян /Фигаро/, Назар Тацишин /Украйна/ - Алмавива, Гергана Ряшева /Берта/, солистите на Русенската опера Момчил Миланов /Дон Базилио/, Пламен Бейков /Доктор Бартоло/, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Русе, и бравурно-неуморимите танцьори от нашата трупа и Балет „Арабеск“.
Гледах феерията от движения, звуци, и музикално-сценични каламбури, с чудесна музикална основа, защото нашите оркестранти наистина правят чудеса и се питах, какво всъщност е модерният оперен театър днес, в 21-то столетие. И докато подреждах думите, с които се опитвам да коментирам очевидно необозримото, се сетих за един легендарен руснак-американец Георгий Мелито́нович Баланчива́дзе, известен в USA като Джордж Баланчи́н (George Balanchine), който създаде невероятната балетна трупа New York City Ballet. Баланчин е обичал да казва, че балетът съществува само в състоянието, наречено "точно сега".
В русенския „Севилски бръснар” лично аз се докоснах до привилегията да съпреживея движението на времето и пространството в някакво ново измерение, да усетя как балетът придава форма на „живата” музика. И в крайна сметка, да „уловя” „ точно сега”, може би с всички в залата, мига на Сътворението, което е цяло щастие и което се случи на премиерата. Не знам как ще приемат „Севилския бръснар” в Правец. Сигурен съм обаче в едно: че дори и в Ню Йорк посланието на тази постановка ще бъде разбираемо и обичано по същия начин, както в Русе. В края на краищата, музиката и балетът са универсален код във времето, а Русенската опера и Русенският балет вече имат категорично присъствие в пренасянето на важните кодове на изкуствата (балет и музика) към бъдещите поколения.
.jpg)
Напиши коментар