0
"... Това е последната ми книга, която пиша, посветена на Коиловци. Представил съм всички мои съселяни в два тома „Коиловци – родове и личности“, първа част – „Юг“ и втора част – „Север“ – спомени, снимки, документи, разкази, преразкази, случки“. Описал съм къща по къща коя къде се намира, родовете, които са живели, и какво е сторила съдбата с техния живот. Кой и как се е реализирал в живота, кои са напуснали селото, какво е станало с децата, внуците и правнуците... Всичко, което се е случило в Коиловци, го има в тези два тома. 2017 година е знакова – преди седемдесет години нашите предшественици са построили църквата „Св. Димитър“, училището „Св. Св. Кирил и Методий“, читалище „Христо Ботев“ и селската чешма – всичките през 1927 година, най-необходимите неща за едно село“.
Както и да се мъчиш да определиш тези два тома жанрово и да ги вкараш в някаква рамка, няма да им дадеш точна мярка. Защото тези близо 500 страници много живо, истински и автентично разкриват живота на едно село, на неговите хора по необикновен начин. Телеграфски, със съвсем сдържана емоция са казани думи за всяка една къща – къде се намира в селото: на север, на юг, в долната, горната махала, отляво или отдясно, че в нея още живеят наследници, или друга, че е продадена и сега там са се настанили другоселци... Тази шевица няма край и е толкова впечатляваща, че човек да се чуди как това е събрано и подредено от Емил Илиев в книга.
„Става дума за това кои се родиха, кои останаха да живеят и работят в родното Коиловци, кои допринесоха селото да бъде в този вид и не оставиха земята да пустее. Емил Илиев поставя въпроси, чиито отговори ще търсят следващите поколения“ – пише в предговора си доц. д-р Ирена Илиева.
Безспорно този материал има незаменима етнографска стойност. Може в бъдеще много неща да изчезнат от нашето житие-битие като българи, но ето тази книга за Коиловци, за хората, за поминъка в един доста дълъг период от време, което обхваща цяло столетие, ще остане. Главно заради автентичния си документален характер, обширната фактология и безкористното и честно отношение на автора към корените на неговото родно място. Емил пише с вдъхновение и преклонение. Коиловци е интересно село, казва той. Коиловчани са интересни хора и затова трябва да бъдат описани, а това е волята на хората - с определени случки, събития, които все още се помнят и разказват. Наистина има много спорни въпроси и проблемни събития, които са се случили, особено през последните сто години, и това създаде допълнителни трудности и пречки при поднасяне на информацията... Но все пак, когато има неточности и проблеми, аз лично не бих се ангажирал с коментар, а само бих поставил въпроса “Защо?“. Избрах варианта в две книги да се опишат родовете и селото символично да бъде разделено на северна и южна част.
Да разлистим първите страници на тази своеобразна сага.
Гудзил махала от филма „Годзилата“
Нашата махала я бяхме кръстили Гудзил махала от филма „Годзилата“. Махалата е от седем семейства: „Маджари“, „Точеви“, 3 семейства „Монови“, където съм и аз, “Миткови“, „Котуши“, „Балабура“, „Генчеви“, Нейко - коларо-железарят и Наца. Крайната или първата къща е на Максим и Невена Маджарови. На Максим му викаха Маслинко. Мълчалив, но казват, че е опак и труден човек. Имат две деца - Илия (Лишо) и Дешка. Вече няма никой от тази къща и същата е продадена на плевенчани, които си идват през почивните дни... До тях живеят Тодор и Елена Маджарови. Дядо Тодор е дългогодишен овчар, овчар е и синът му Ветльо. През 60-те години овчарите бяха на почит. Те имаха много пари и успяха да си направят допълнително голяма къща през 1964 г. ... Ветльо и Радка имат само един син Митко. Митко и съпругата му имат две деца – Росица и Вальо. ... Сега Росица и Вальо работят в чужбина. Митко е сам. Преживява и се изхранва като пенсионер. Сам е вкъщи...
Следващата къща е на...
И така двата тома събират не само ценна и любопитна информация за селото, но в тях човек открива и съкровени неща за всеки дом, за неговите стопани и следовниците им. Езикът е стегнат, делови, телеграфски, някъде ми звучи сурово, но е много истински и когато четеш тези малки откъси, понякога настръхваш, защото усещаш колко е суров животът, но и колко богат, когато в него има живи хора, личности с делата си, страстите и амбициите. Предадени кратко, но с голяма топлина и обич от дългогодишния председател на местната едноименна кооперация, специалист и общественик с авторитет Емил Илиев, събраните истории не е имало как да не излязат в една книга за Коиловци.
Затова в заключението си авторът изповяда, че се е постарал да опише в хронологичен ред всички къщи, които са над 600 броя, и е посочил над 5000 лица. Може всичко да не е изчерпателно, но е спонтанно. Целта е постигната – описана е всяка къща, родовете и хората, които са от него, къде работил и как е живял. Кой е лидерът на всяка такава малка общност. Без да се засягат лични и семейни драми. Голямата цел на това животоописание е да се посочат кои днес са останали и живеят в Коиловци. Може би, за да знаят бъдещите поколения откъде тръгват и какво наследяват. Най-ценното, което остава, е това, че Илиев прави и една завидна защита на селския труд, издига в култ любовта към родното място.
Не е обидно, че живеем на село. Обидно е, ако бездействаме. Това е ценностната поанта в тази книга. Убеден съм, че тази мъдра мисъл на автора е минала през неговия богат човешки и обществен живот, пропита е от сърцето и душата на един достоен човек.
Напиши коментар