0
За пръв път в Русе ще гостува известният поет д-р Ясен Калайджиев, който ще представи стихосбирката си „От вътрешната страна на нещата”. Ясен Калайджиев е роден през 1965 г. в Хасково. През 1991 г. завършва медицина във ВМИ - Стара Загора (сега Тракийски университет), а през 1997 г. придобива специалност акушерство и гинекология. Работи последователно като селски участъков лекар, преподавател в медицински колеж, експерт в Районен център по здравеопазване, сега е акушер-гинеколог в МБАЛ "Свети Мина".
Автор е на няколко книги - стихосбирката “Ключови думи” (1999) , романа “Лагерът на невинните” (2009) и новата стихосбирка "От вътрешната страна на нещата". Докторът литератор е с многопосочни таланти и интереси - рисува добре, композира песни, пее в общински хор, участва в спонсорирането на джаз фестивал...
Негови стихове са публикувани в национални издания като „Труд”, „Литературен вестник”, „Пламък”, „Български страници” Стършел", "Литературен глас", англоезичното електронно списание "Ерунсмагазин" и др. Има и няколко престижни местни и национални литературни награди.
В навечерието на срещата с русенци д-р Ясен Калайджиев отговори на няколко кратки въпроса, но без да повдигаме завесата на онова, което предстои да се случи утре, 7 декември в Регионална библиотека "Любен Каравелов" от 17:30 до 18:30 ч. Какво ще има от "вътрешната страна на нещата", какви са възможните и невъзможни избори на днешния ден, дали ще ни докосне неговата сетивност предстои да разберем.
- Г-н Калайджиев, може ли поезията да разказва истории?
- Разбира се. Моите стихове са пример за това. Осъзнал съм, че в доста от тях има повествование, има история, чрез която искам да постигна посланието, емоцията, обобщаващото прозрение, към които се стремя. Но поезията в съвременния си вариант не познава граници. Тя може да бъде поднесена по много различни начини и да цели всичко. Всъщност, понякога различността е основната й цел и ценност.
- Как се появи първата Ви книга?
- Отново ще употребя думата „различност”, но този път в контекста на това, че едва ли има нищо по-различно и интересно в появата на първата ми книга, спрямо тази на кой да е друг автор. Идеята за издаване на първа книга идва, когато авторът натрупа достатъчно готов материал и това покачва увереността му за развитие като творец на едно по-високо ниво. Хубаво е, когато книгата не е прост сбор от натрупаните стихове, а има тематична, стилистична и други връзки между произведенията.
- От кога датират първите Ви литературни занимания?
- Много добре си спомням, че със записването на собствени размисли и текстове за лична употреба започнах да се занимавам на 18-годишна възраст, непосредствено след като завърших училище, а именно математическата гимназия в Хасково – където, между впрочем, е завършил и току-що избраният ни президент – една година преди мен. Подобно училище изисква себеотдаване и може би затова малко късно открих литературата в себе си. Първото си стихотворение пък написах чак на 24 години – бях в 4-ти курс медицина, където претенцията за себеотдаване е сходна.
- Как възприемате наградите, които не са малко?
В днешно време оперативна литературна критика почти не съществува, а още по-малко - сито от страна на издателствата на книги. Поезия – добра или лоша – се пише от много хора и затова получаването на награда е един от начините човек да придобие увереност, че текстовете му се харесват в литературните среди, от които обикновено произлизат журитата. Сигурен съм, че много автори участват в подобни прояви именно заради това. От друга страна конкурсите станаха страшно много – можете да се убедите, че куп читалища и малки общини обявяват такива, а освен това е обществена тайна, че обикновено на най-големите конкурси, където и паричните премии са високи, често се толерират приближени на журито автори. Така че и този критерий – конкурсите и наградите – вече е със съмнителна стойност. Лично моите награди не са чак толкова много, нито са от най-големите литературни форуми, но и аз през последните години съм загубил интерес към тях, каквато учудваща амбиция обратно впрочем забелязвам в някои доста по-наложени писатели.
- Какво е мястото на поезията във Вашето лекарско ежедневие?
Мястото й се изразява повече в четене, отколкото в писане на поезия. Заради лекарската си работа нямам много време да се вдъхновявам и концентрирам над собствените си текстове. Понякога с месеци не пиша нищо. Всъщност, по-склонен съм да си записвам различни размисли в проза, отколкото да търся поетичния им еквивалент.
- От къде тази страст, (а и време) да се занимавате с толкова различни
изкуства?
- Да, занимавам се също и със създаване на музика, пея и в хор, а в по-млади години рисувах, макар и всичко това да са само спорадични опити без достатъчна реализация. Сигурен съм, че става въпрос за ген, който прави някой хора творчески ориентирани, с креативно съзнание и умения. Мисля, Оскар Уайлд беше казвал, че ако човек притежава някакъв талант, то този талант никога не е единствен. С други думи множествеността на талантите е по-скоро норма, отколкото изключение. Понякога си мисля, че живея няколко живота едновременно, защото наистина се занимавам с много неща – нека прибавим и шахмата като спорт или изкуство, както решите, а също и преподавателската ми дейност в медицински колеж. Самият аз не знам как успявам с времето, но ви признавам, че обикновено денят ми тече на форсмажор.
- В едно свое стихотворение сте сложили за мото заглавието на една песен "Убивай ме нежно". Има ли нещо, което Ви убива нежно?
- Може би отговорът е именно в това стихотворение, наречено „Любовта като психоанализа”, където съм изразил своите представи за „нежното убиване”.
- Кое е онова послание, което ще отправите към русенската публика и какви са очакванията Ви?
Покрай организацията на моето събитие вече имам впечатления за Русе като град, в който има много културни прояви, както и много хора, които проявяват вкус към културата и изкуството. Казвам го съвсем искрено. Самият факт, че вие с това интервю показвате вниманието си към един не толкова известен поет, е доказателство. Убедил съм се, че няма по-важни послания към хората от това да се призоват към доброта и любов. Сред лудостта на нашето съвремие имаме нужда най-много от това.
Желая Ви да получите любовта на русенската публика и да има още и още книги, за да се срещнем отново.
Напиши коментар