0
Пламен КАЛИНОВ
Излезе от печат едно интересно, почти енциклопедично като литературоведчески замисъл издание - книгата "Русенски страници" от Живодар Душков. Издателството е "Медиатех", Плевен, автор на корицата Стефан Матеев. Към задължителните, т.нар. „познавателни” характеристики на този безкрайно интересен свитък, наречен от автора „Научен сборник”, веднага трябва да направим уточнението, че изданието е предназначено за търпеливо четяща аудитория и хора, които имат не само пиетет, но и отношение към литературата и литературните процеси, които са се развивали в нашия град.
Първата и основна характеристика на сборника е, че това е книга с профилирано и много прецизно изследователско отношение към личностите, за които авторът е написал безкрайно интересни литературно-изследователски очерци. Това е похвално усилие и пример за младото поколение хуманитаристи, които могат да се учат от начина на правенето на научна литература в динамиката на модерния и забързан свят. Тук наистина има информация, която няма как да бъде намерена в електронната мрежа (интернет), няма и как да я проверите в други издания, примерно от миналия 20-и век. Просто става дума за глобален труд и огромна по обем работа, почти като за целия египетски народ, върху предполагаемо неизчерпаемо количество от документи, епистоларна кореспонденция и какво ли още не, свързано с живота и творчеството на подредените в книгата автори и творци, работили в Русе, родени в нашия град, закърмени с историческите конотации на русенската цивилизованост и отликите ни от всички останали български и европейски градове. Защото Русе наистина носи в себе си една особена атмосфера и безхитростна интелигентска мощ, която е доловил още в детството си големият Елиас Канети, за да я опише по неповторим начин и да я „спаси” за поколенията в автобиографичния си роман „Спасеният език”.
Но да оставим Канети и неговите „видения”, и да се „потопим” в онова, което ни предлагат русенските страници на един от доайените на литературната съвременност в Русе Живодар Душков, заслужил доцент на РУ „Ангел Кънчев”, носител на Годишната награда на Международната фондация „Георги Димитров” (2003 г.), на Награда на Съюза на учените в областта на хуманитаристиката (2006 г.) и още десетки други отличия и признания, между които и Златно перо на СБЖ. Това е достатъчно, за да се попитаме, докато четем „Русенски страници”, как е възможно този неостаряващ русенски титан на перото да е редактирал над 90 книги, да е автор на научни трудове и помагала, на проза, очерци и рецензии, без да покаже и милиграм умора и в новия си труд?
„Русенски страници” имат твърде широк периметър и обхват във времето. В тях са разказани безкрайно интересни неща за автори и общественици като Божан Ангелов (1873-1958), Екатерина Манчева (1884-1943), Михаил Арнаудов (1878-1978), Роза Хершкович (1914-1943), Светлозар Димитров-Змей Горянин (1905-1957), Тодор Хр.Дашков (1890-1965) - дотук са родените в Русе. В книгата обаче са включени и творци, пребивавали по-дълго време в нашия град и също допринесли за неговия духовен и литературен облик върху небосклона на българската, европейската и световната литература.
Както сам пише авторът в своя предговор, композиционно книгата представлява сборник от научни статии, публикувани в период от почти 30 години (1989-2016) в книги, сборници, научни издания, списания, алманаси… Разбира се, идеята да ги събере на едно място вече е предопределила и съвършено новия подход на Живодар Душков към конструкцията на повествованието и логическата композиция на отделните очерци, за да звучи сборникът монолитно и вдъхновяващо в прочита на историята и литературата съвсем по европейски, много модерно и в същото време без никаква излишна и крещяща показност. Просто авторът си е свършил добросъвестно и открай докрай работата на изследовател и безпристрастен тълкувател на онова, което документите разказват за своите персонажи. Особено силно впечатление ми направи очеркът за академик Михаил Арнаудов - този невероятен и необятен колос на интерпретативната изследователска естетика в пълната й всеобхватност и новаторство, които са ненадминати и до днес в българската книжовна школа, която се занимава с литературните процеси. Михаил Арнаудов е „човек-методология”, истински новатор и откривател на процеси и явления в българската духовност, които са предопределяли и продължават да предопределят характера на българското литературно слово. Живодар Душков е подходил еднакво пристрастно към всичките си „герои” в литературно-краеведческия сборник и наистина е успял да събере 212 ненаситни като четиво страници, с невероятна библиографска справка и „страховита” експертиза, което му прави чест и заслужава не само да бъде специално отбелязано, но и увенчано с дълбок поклон за усилието на автора да направи книга, достойна да стои в лавицата на всеки настоящ и бъдещ изследовател на българската литература.
Впечатлителен е завършекът на „Русенски страници”, затворени и готови за печат - вероятно на 16.06.2016 г. Месец преди това се видяхме с Живодар в Доходното здание и той ми показа буквално „горещите”, живи отпечатъци (за корекции) на сборника. Беше развълнуван и това е обяснимо. Разговаряхме надълго и нашироко, но не знаех, че във финалните редове е написал ето какво: „…искрена благодарност към град Русе за онова, което ми даде през отминалите четири десетилетия, за да тръгна по своя пътека.”
Пътеката на Живодар е може би магистрала (една модерна дума в политическия речник от няколко години). По-скоро интелигентен и светъл друм на един завинаги свързан и обречен на Града на свободния дух творец, който ме накара да погледна през неговите „Русенски страници” в невероятния калейдоскоп на литературното време, да се потопя в словесната река на поколения автори и творци, чието дело и творчество ми станаха още по-близки, по-разбираеми и надградиха сериозни пропуски в затлачените ми познания.
На добър час, Живодаре, и с тези, поредни, великолепно написани "Русенски страници", в очакване сме на нови книги!
_____________
„Русенски страници” - научен сборник, Живодар Душков, "Медиатех", Плевен, 2016
.jpg)
Напиши коментар