0
Живодар ДУШКОВ
Русенецът е Мартин Дойков, доктор по география, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Що се отнася до държавата, на която е посветил очерка си, вместо да я назова директно, ще я опиша чрез данните, почерпени от книгата:
-националният й празник е 31 май, напомнящ за 1910 г., когато е обявена независимостта й, и за 1961 г. – деня, в който е провъзгласена за република;
-11 са официалните й езици и по този показател държавата е на трето място след Индия и Боливия;
-най-високите й планини са Драконовските (Дракесберг), но названието им не се извежда от митичното животно "дракон", а от името на барон Дракенщайн – колонизатор;
-тук тече Оранжевата река, наречена през 1777 г. така, не защото – примерно – водите й са оранжеви, а за да се увековечи името на принц Вилхелм Орански – владетел на Холандия;
-тук се намират места с поетични имена – скалата Годс Уиндоу ("Прозорецът на Бог"), Монт-о-Сурс ("Планината на изворите"), агломерацията Витватерсранд ("Хребет на бялата вода"); пещерите Канго, чиито „зали“ носят имена като "Кристалната гора", "Стаята на дъгата", "Сватбената зала" и пр., а огромният 9-метров сталагмит – "Иглата на Клеопатра";
-за един от регионите й - Фрий Стейт, е изведена сполучливата метафора "Кошницата за хляб", а пък названието на региона Мпулмаланга в превод означава "място, където изгрява слънцето", откъдето произлиза и определението "Слънчевата провинция";
-в Книгата за рекордите „Гинес“ за 1991 г. е вписан баобаб от тази страна, чийто диаметър на ствола е 54,5 метра;
-тук вирее растението велвичия, определено от ботаниците като "живото изкопаемо";
-тук расте и пеларгонията, която масово се отглежда в плантации за добив на гараниевото масло (пеларгонията е от семейство "Гараниеви"), докато у нас цветето е предпочитано декоративно растение, понеже става въпрос за... мушкатото;
-символите на тази държава са спрингбокът (антилопа), синият жерав, черната платика, хвойновото жълто дърво, кралската протея;
-архиепископ Дезмънд Мпило Туту, лауреат на Нобеловата награда за мир (1984) назовава своята родина „Страната на дъгата“ и по такъв начин напомня, че в нея живее разнокултурно и многонационално общество от етноси от Африка, Европа и Азия...
И след толкова много „подсказки“, нека прибавим още няколко особености, свързани с тази екзотична страна, а именно Южноафриканската република:
* Нейната официална столица е Претория, където се намират правителството и президентството, Кейптун е „парламентарната й столица“ (там заседава Парламентът), а Блумфонтейн е нейната „съдебна столица“, поради факта, че е седалище на Върховния съд на ЮАР;
* От целия африкански континент единствено тук толкова много живеят потомци на европейци – 1/5 от населението на страната;
* Поради засушливия климат едва 15 % от площта е свързана със земеделието, но по добив на слънчоглед ЮАР се нарежда на 8-о място в света, на царевица - на 10-о, на цитрусови плодове – на 11-о. По производство на тръстика и захар от нея ЮАР пък заема първо място в Африка;
* ЮАР е четвърта световна сила по производство на вълна и втора – след Австралия – по експорт на овчи кожи и вълна;
* ЮАР се нарежда 8-о място сред всички държави по производство на вино;
* ЮАР притежава 95,5 % от металите от групата на платината, 85 % - на хрома, 24 % - на мангана и независимо от различните проценти, е първа сила; на първо място е по добив на антимон, вермикулит и корунд, на второ място е по залежи на цирконията – 29 % от световните запаси, и на второ – по добив на диаманти и злато;
* В знамето на ЮАР са включени 6 цвята, като червеният и синият олицетворяват по някакъв начин Великобритания и Нидерландия, а останалите четири символизират жителите на страната – белите южноафриканци (белият цвят), чернокожото население (черният), индийците (жълтият) и другите цветнокожи граждани (зеленият)...
Много са данните, приведени от автора, чиято цел е те да са най-актуални, за да бъде съвременна и точна и картината на стопанството на ЮАР в отраслите селско стопанство, минна (рудодобивна) промишленост, енергетика, машинно- и автомобилостроене, лека промишленост, транспорт, търговия, туризъм и пр.; да е вярна характеристиката за всеки от регионите и ЛЕСОТО – анклав на републиката... Заслужава да се отбележи, че авторът е обогатил книгата си с няколко приложения – таблици-справки за градовете на ЮАР с население над 250 000 жители; за добива на полезните изкопаеми в годините на 21 век, за туристическите региони. В книгата са включени и около 280 снимки и карти... Посочените в библиографията 46 заглавия всъщност разкриват и нещо любопитно: Мартин Дойков е първият български географ, който е автор на многообхватен очерк за Южноафриканската република. Нека прибавим и още едно обстоятелство, дало позитивен отпечатък върху труда му - пребиването му в страната, при което прочетеното неминуемо се обогатява и с лични впечатления и преценки.
.jpg)
Напиши коментар