0
Пламен КАЛИНОВ
Орлин Тодоров завършва МГ „Баба Тонка” през 1991 г. Започва да учи висше образование в МЕИ Варна, а през 1995 г. заминава в САЩ, където завършва „Компютърни науки”. До 2013 г. е в Страната на неограничените възможности, има американско гражданство и това го прави пълноправен гласоподавател в американския модел демокрация. След завръщането си в България (2013 г.) Орлин Тодоров по нов начин поглежда към европейската матрица на българския модел демокрация. Започват съпоставките и се раждат първите прозрения за разликите и възможностите да се променяме, ако искаме да бъдем част от дифузията и промените на съвременния свят, без да повтаряме американците или който и да е друг обитател на Стария континент. Това е първоначалният подтик да напише и издаде книгата “България. Версия 0.5“ - едно откровение за настоящето и бъдещето на България, ако искаме наистина да бъдем себе си, без да пречим и на останалите да правят същото. Самият автор обяснява към какви читатели е насочено изданието по следния начин: „Тази книга е за всеки, който се запитва защо положението в България е такова, каквото е”.
Ресторант "Панорама" на Гранд хотел "Рига" е бил свидетел на най-различни срещи и тържества. На това място са се събирали хора и гости на града по какви ли не поводи, но може би за първи път във вторник вечерта най-високото заведение в Русе беше свидетел на незапомнена литературна вечер. Виновник за препълнената зала беше Орлин Тодоров - един от новото поколение русенски пилигрими, дръзнали да обиколят света, за да видят и да попият модерните му протуберанси и въпреки всичко да си останат истински българи и мислещи родолюбци.
Премиерата на книгата "България. Версия 0.5" на Орлин Тодоров започна с изпреварващ старт, далеч преди обявеното начало в 18.00, като асансьорът към заведението не смогваше да транспортира многото гости и желаещи да присъстват на представянето на необикновеното четиво. После се подреди дълга опашка от почитатели, приятели и познати на автора, които искаха лично да получат автограф от усмихнатия, вече посребрял млад мъж. Всички искаха да разменят с него по няколко думи, да си спомнят незабравими емоции от младостта, от ученическите години в МГ „Баба Тонка” или да поднесат скромни подаръци на своя съгражданин, изненадал ги не само със завръщането си в България, но и с готов литературен продукт - една наистина нетрадиционна книга, която трудно може да попадне в жанровите класификации за подобен вид четива. Защото "България. Версия 0.5" е изцяло посветена на съвременна България, видяна през погледа на един дълго странстващ и успял навън българин, роден в най-красивия град по Долен Дунав - Русе.
Всъщност, дошлите на представянето на книгата искаха да чуят нещо нетрадиционно и получиха това удоволствие да се потопят в непознатите пространства на може би докосвани от тях съмнения, неудовлетворения и наблюдения за собственото им житие-битие. Гостите на вечерта искаха да погледнат от друг ъгъл статуквото си на съвременни хора, граждани на една нова демокрация, плод на обществен договор в 21-ото столетие, което предлага нови реалности, нови предизвикателства и нови усещания за мястото ни като българи в променящата се бавно и мъчително България.
Съвсем в началото, преди да стисна ръката на автора Орлин Тодоров, имах журналистическия шанс да се „засека” в асансьора с директора на МГ „Баба Тонка” Митко Кунчев, който ми разказа предварително за автора интересни неща, защото, както по-късно призна в общия ни разговор Орлин: „Г-н Митко Кунчев е първият ми сериозен и много прецизен учител по математика. От този човек имам прекрасни спомени”, каза авторът и след това заедно с любимия му педагог влязохме в руслото на литературната вечер.
В "България. Версия 0.5" Орлин Тодоров се е опитал да потърси и да даде отговор на няколко дузини въпроси, свързани с непринудено човешката и смислена съпоставка между онова, което представляват другите места по света, където той е бил, и днешна България. Ненатрапчива, много атрактивна и нетрадиционна гледна точка на изкушения от модерния свят човек, който е видял „две и двеста”, омесил е хляба на своето житейско верую по чуждите земи, попил е навици и стереотипи от Калифорния, Уисконсин, обиколил САЩ, живял на екзотични места като остров Ямайка, работил на важни постове и ключови позиции във водещи конгломерати и компании, за които светът отдавна говори с респект и уважение.
„Исках да погледна настоящето и бъдещето в нетрадиционен ракурс, като задавам въпроси с (не)предизвестени отговори. Повествованието е направено така, че всеки да може да разсъждава и да има своя позиция по написаното от мен. Струва ми се обаче, че ние - българите, вече толкова години, с 13-вековна история, и до ден днешен не можем да контролираме средата, в която живеем. Не можем да бъдем господари на избраната от нас демокрация, защото не я усещаме истински свободно, в нас има рефлексии и привички, върху които си струва да разсъждаваме откровено и честно”, сподели авторът.
И след това мъжко въведение въпросите не закъсняха, а аудиторията влезе в прекрасен диалог с Орлин Тодоров, поставил върху задната корица на книгата си едно кратко обяснение на странното заглавие: Защо „Версия 0.5” ли? Прочетете книгата и ще разберете. Това е написал като послание технократът-белетрист. А за да подсили своята полемична белетристика, е цитирал, също на задната корица, Джеймс Медисън, баща на Конституцията на САЩ: „Знанието винаги ще властва над невежеството, затова народ, който възнамерява да управлява сам себе си, трябва да се въоръжи със силата, която дава знанието.” (край на цитата).
Похватът на повествованието в "България. Версия 0.5" е непознато практичен и много емпиричен (откривателски). Белегът на искреността и добросъвестното отношение към читателя обаче променя подхода и в привидно изследователския метод на Орлин Тодоров (по)знанието за света и за България са компресирани с добър език и само негова, особена технология на речта. Нещата в книгата са на базата на директни впечатления от живота извън България и вече индиректни сравнения с настоящето на крехката ни демокрация. Няма нищо измислено, нито една буква в "България. Версия 0.5" и затова книгата е интересно четиво, с особено въздействие върху публиката, с безценни препратки към най-младото поколение българи/русенци, които вече се оглеждат около себе си, преди да изберат накъде и как да потеглят в голямата житейска река.
Разговорът и дискусията на представянето се трансформираха в интересен разрез на съвременна България, погледната от високото на най-високия русенски ресторант. Говореше се за особеностите на пряката демокрация, за отговорностите на политиците и избирателите/електората, за огледално прекопираните и диаметрално „сбърканите” модели в комуникацията между управляващите и хората, които им гласуват понякога прекомерно голямо доверие. Направиха се паралели между индивидуализма по времето на социализма, окован в идеологическите догми, и сегашния индивидуален егоизъм на отвратения от политиците българин. Стана дума за образованието, за похабените поколения на прехода, за важни и същностни характеристики от битието и житието на модерна и променяща се България.
.jpg)
Напиши коментар