0
Кристина Янакиева
И тази година двуседмичното професионално ателие „Културно-историческо наследство и археология” (04-15 юли), организирано от Русенския регионален исторически музей и с участието на специалисти от Сдружение за Експериментална археология при Лятна академия „Бистра и Галина”, предизвика огромен интерес. Организаторите отчитат приложения алтернативен начин за обучение като голям успех в търсенията на удачни методи за работа с ученици. Те коментират, че интензивно променящият се модерен свят предполага нови динамични начини за възприемане и усвояване на информация, а в ателието са прехвърлени границите на традиционната класна стая, за да се направи информацията достъпна и забавна.
По време на ателието бяха разгледани широк обхват от теми – от праистория до модерни дни. Още първия ден децата започнаха с игри за запознанство, търсиха съкровища скартата на следотърсача и им беше представенатемата „Музеи, експонати, колекции” – Русезнание. През останалите дни имаше различни дейности – посещения и беседи във всички обекти на РИМ-Русе – сградата на Историческия музей, Екомузея с Аквариум, Римската крепост Сексагинта Приста, Музей „Баба Тонка”, Музей на градския бит (Къщата на Калиопа) и Пантеона на възрожденците. Бяха организирани екскурзии до Ивановските скални църкви, Средновековния град Червен и Плиска. В някои от дните имаше практически занимания и голям брой презентации. В последните дни бе сформиран велопоход по „Следите на героичното време“, а за финалното представяне бе изготвен сценарий за театрална постановка на база всички познания, които младежите са придобили по време на Лятната академия.
За първа година в програмата на професионалното ателие „Културно-историческо наследство и археология” влезе и Праисторията. Един период, обгърнат в мистика и тайни не само поради спецификата му и липсата на извори, но и слабото му изучаване в училище.
На 6 юли сутринта децата от ателието благодарение на въображениетоси “облякоха кожите и грабнаха копията”, за да се преобразят в праисторически хора и да се потопят в атмосферата. Енергията на находките докосна дори и тези, които се чувстваха некомфортно и срамежливо. Пред всички смаяни лица блеснаха образи от миналото, като никой не остана равнодушен, гледайки съвършените предмети във витрините.
Първоначално беше проведена беседа-дискусия за това какво е заобикаляло хората и как те са го пригаждали за своите нужди, колко практични, хитри и пестеливи са били, изработвайки нужните предмети и оръдия. Разбира се децата не останаха встрани само като слушатели, а непрестанно задаваха въпроси и даваха предложения за възможни интерпретации на някои от артефактите. Най-вълнуваща беше темата за вярванията, боговете и задгробния живот на праисторическия човек. Всички ентусиазирано и с удивлениеоглеждаха витрината със скелета в средата на зала "Праистория", опитвайки се да отгатнат – пол, възраст и "професия". Всички онемяха при вида на антропоморфните и зооморфни фигурки – символи на плодородието или както някои по-недоверчиви предположиха - детски играчки. Младежите дадоха воля на въображението си и от това произлязоха куп забавни интерпретации, някои от които достойни да влязат в научно обръщение. Пълни с нови знания и усмихнати до уши, "академиците" от ателието закрачиха към работилницата на праисторическия майстор.
Там ги очакваха хромели, жито, миди, кремъчни оръдия и глина. Изненадата смути участниците, но когато се разделиха на две племена, всеки бе обзет от състезателен хъс и забрави за притесненията и трудностите. Откроиха се и вождове, които се грижеха за организацията в племената Уага-буга и Дино.
Първото предизвикателство бе свързано с прехраната. Всички премериха сили и вложиха търпение за стриване на малко количество жито с праисторическата мелница. Не на всички им хареса, тъй като това е изключително трудоемка задача, но работейки в екип, не остана гладен член от племето. Въпреки индивидуалния си творчески потенциал, чрез сътрудничество и взаимопомощ, всяко от децата успя да намери своето място в групата. Те работиха успешно като задружна праисторическа фамилия. Едни търкаха камъните неуморимо, а други внимателно събираха всяка прашинка брашно. Децата оцениха високо полезния урок, който им бе даден – да уважават храната и да се отнасят внимателно с нея.
След оспорваната битка по мелене, дойде време племената да изработят свои накити, приобщаващи ги към определената група. Въоръжиха се с много търпение и кремъчни оръдия, след което пробиването започна. Всеки имаше за задача да пробие дупка чрез провъртане. Физическите активности са важни в процеса на обучение, но най-необходимо е да се ангажира мисловната дейност. Така някои постъпиха хитро и си подбраха естествено счупени мидички. Със зачервени ръце, но широка усмивка, всеки ритуално положи своето украшение и всички изтанцуваха танца на радостта.
Третото предизвикателство беше свързано с направа на глинени съдове по праисторическа технология – чрез изтегляне и чрез шнурова техника. По-наблюдателните направиха почти точни копия на съдовете от експозицията, а други вложиха въображение и измислиха свои нови форми. Фигурата на Богинята майка също не липсваше. По-любопитните се заинтригуваха от различните орнаменти за украса, за естествените пигменти и оцветители, като се откроиха участници с добри познания за праисторическото изкуство, но всичко хубаво си има край и децата трябваше да си тръгват.
Всеки ден след като приключваха с активностите си, те идваха да проверят как са съдовете, дали са изсъхнали достатъчно и да доизпипат някои детайли.
За всички това изживяване беше полезно, осмислиха по пълноценен начин времето си, което им донесе радост и удовлетворение. Не закъсня и обратната връзка на децата, които усетиха музея като едно от тези пространства, допълващи ролята на училището. В музея децата възприеха информация, свързана с техните интереси и в количества, които те пожелаха.
„Научихме, че понякога обучението може да бъде забавно, но това зависи само какво ни преподават и как”
За ръководители и специалисти присъствието на детската и подрастващата публика в музея е от особена важност. Представата на обществото за музейните пространства все още се свързва с отегчително преживяване, но РИМ-Русе е започнал революция в тази насока. Интересен факт е, че част от присъстващите на Лятната академия посочват в анкетите си Археологията като желано поприще за развитие, което е голямо признание.
"По време на престоя си в професионалното ателие, аз преоткрих себе си и някои ключови черти от моя характер. Вече съм напълно сигурна, че ще следвам Археология, тъй
като съм очарована от миналото, криещо хиляди неразкрити тайни”
Всички са много впечатлени и силно изненадани от културното наследство не само на Русе и региона, но и на цялата територия на България.
„Може и да съм българин, но имам сърце на римлянин”
Децата споменават в анкетите си важността от учене чрез действие, така те са успели да обсъждат различни идеи, да споделят информация и да преоткриват заедно нови хоризонти. Хареса им, че усвояването на новата информация е активен процес, в който използват сетивата си, за да осмислят преподадения им материал.
„Научих, че обичам историята, но не преподадена по традиционния метод в училище, а по интересен и заинтригуващ начин”
Ръководителите и участниците специалисти смятат, че преподаденото е усвоено и възприето трайно, тъй като интересът на деца от предходни години също не спада. В анкетите присъстват много хвалебствия, но и съвети за повече нови и интересни събития, които мотивират и специалистите допълнително да обособят музея като иновативна и атрактивна учебна среда.
„На мен ми хареса, но догодина ще е хубаво да има разлика от тази година. Нещо ново да има, за да е пак интересно и запомнящо се”
Децата успяха да създадат силни връзки между това, което са знаели предварително и новопридобитата информация. Всички се убедиха за пореден път, че музеят е най-подходящата среда за достъп до културното наследство, като създава удобство и комфорт при изпълнението на такива интерактивни образователни дейности. Чрез такива уъркшопи участниците развиват артистични умения и получават възможността да изразят себе си по нестандартен начин.
Благодарение на високо квалифицирания, мотивиран и енергичен екип на Регионален исторически музей – Русе и на прекрасните, умни и талантливи деца от различни русенски училища - МГ „Баба Тонка”, СОУПНЕ, СОУ „Васил Левски”, АГ „Гео Милев”, СОУ „В. Грънчаров” Г. Оряховица, ПГ по туризъм, тазгодишният формат на Лятната академия пожъна високи успехи. Участници и преподаватели се разделиха с много положителни емоции и нетърпение за следващата година.
„Тези две седмици бяха страхотни, забавлявахме се и научихме доста неща и честно казано следващата седмица няма да има какво да правя и ще си скучая вкъщи. Винаги, когато академията приключва, се чувствам ужасно и ми се иска да продължим да идваме всяка сутрин на това прекрасно място и да научаваме още много неща”
„Тръгвам си изпълнена с любов към тази невероятна наука. Напускам сградата на музея, превърнал се в мой дом за последните две седмици, щастлива, че се запознах с толкова много хора, всеки уникален със своята индивидуалност. Щастлива съм, че научих толкова много неща за Русе и околностите, за археологията и за славата на нашите деди.”
.jpg)
Напиши коментар